Това е толкоз просто и логично
Да помислим за момент, винаги е здравословно – особено когато по просвещенски отчитаме контекста. Преминахме през пандемия, за да ни се случи отвратителен геополитически трус, какъвто е инвазията на „Путиновия Райх“ в Украйна, и окончателно, като едни непораснали деца, да се разделим на два отбора.
***
Тва със склонността към двата отбора е описано още от Макс Вебер, да се свети социо-антропологическото му име. Още той предупреждаваше, че подобно разделение разрушава самата тъкан на мисловното в което и да е общество, когато и да е (давайки блестяш пример с якобинската диктатура след Френската революция). И че това е вид културен капан, в който най-различни народи често изпадат поради недоразвито колективно мислене. И, бих добавил аз като следствие, поради простата липса на що-годе национален консенсус – политически и културен.
***
Не сме първите със затисната ментална лапичка в капана, далеч не – мога да дам десетки примери, включително при бангладешките събития от началото на 70-те, или пък по-скорошният случай с „респектирания“ до смърт от бели полицаи Джордж Флойд. Проблемът е, че във всяка подобна колективистично-травматична ситуация няма бързи отговори, включителнно съдебни.
***
Това, пренесено обратно на родна почва, е свързано с неособено специфичната ни култура на групова идентификация, чиито отровни/девиативни корени могат да се проследят още до турското робство, да не говорим за пораженията на уравниловката при комунизма. То води до концепцията за смиряване и оцеляване на т.нар. „малък човек“ – и за разлика най-вече с протестантските общества, у нас сякаш е заложено да не търсим сметка на властта за нищо, а просто да опитаме да се доберем до нея. И след като се доберем, да „бичуваме“ същите тези наши, от които сме произлезли.
***
То, това „то“, прозира и в отношението ни към токсично лефтиски идеи като ръст на минимална заплата, която икономически не е изработена – ерго, държавата трябва да покрие разликата. Защото не че ние имаме права и задължения – очакваме държавата, вместо трети субект и икономически арбитър, да е на наша страна, т.е. да напусне тази си функция и да раздава, да раздава, и пак да раздава. Сякаш илитератите, които поддържат тази теза, не участват с данъците си в същата тази държава.
***
И ето ни и нас, изтърсаците (или дори запъртъците) на Европейския съюз, които не могат да се съгласят за едно толкова просто нещо: че когато очевидно старателно фашизирана и тотализирана държава като днешна Русия нападне дивашки Украйна, в България ставаме релативисти. Щот, нали, руснаците са ни „братя“.
***
Кви братя, бе, брат, бих казал аз. Яли сме дебелия кезекрайнер още при привременното руско управление след Освобождението, но най-вече при комунизма. За капак днешните руски по-млади поколения ни презират съвсем целенасочено и, бих казал, основателно. Почти доктринно ни смятат за нещо като дете, което внезапно е станало wayward, тип тия там от онези „своих“ от отечествената песен на бащите се превърнаха в прозападни блядове и блядки.
***
А нещата са се променили.
***
Тази Русия-освободителка, в която се кълнете – след 24 февруари вече няма такова нещо. Има само тоталитарна държава с латентен (кстати, латентен ли?) фашистки уклон, която закономерно ще претърпи своя втори Афганистан. По трагическия начин, по който малоумният Буш-младши претърпя Ирак и – каква ирония – преди това пак с афганските муджагидини/талибани. Разбира се, има и ще има съпътстващи мисловни жертви на пропагандата, която върви ръка за ръка с всяка инвазия.
***
Путин иска още Lebensraum, толкова е просто. Можете да му викате и „жизненное пространство“, ако знаете руски. България също попада в него.
***
Сърцето ми кърви не само за невинните жертви в Украйна, а и за всички велики артисти на днешна Русия, без значение от коя страна стоят като мнение, принудително или по избор.
***
И съм съгласен с Висоцки, че върху раните трябва да се посипва сол, иначе не ги доразбираме, не ни болят достатъчно.
***
Да не говорим за великия Виктор Цой, тук се налага на руски: „Перемен требуют наши сердца/перемен требует наши глаза/В нашем смехе и наших слезах/ И в пульсации вен/Перемен, мы ждем перемен.“
***
Т.е. има и една друга Русия, която трябва да обичаме – малката градска Русия, която е родена мъдра, но и трагическа в своя опит да мечтае за прогресия, за път напред, а не пак назад към крепостничеството и вертикалната власт.
***
Другия път, за да не ме обвини някой малък ум в културологично предпочитание, ще разкажа и за най-добрия филм на 2022 – онзи за Елвис. А някой следващ път – и за Висоцки, и за Цой, и за Шаламов, и за още неколцина.
***
Да поясня за биомасата, да не стават грешки: винаги съм се опитвал да поддържам почти еднакво пристрастията си към поне пет култури, ползвайки свободно и езиците им: англосаксонската, руската, френската, италианската и античната.
***
И в това няма милиграм политика, защото мойта задача като културолог е да прониквам в същината и да разбирам различните култури, както ни учи сам Спиноза. А това, че го правя на почти седем езика, е просто валидизация и вид улеснение.
***
While (да напомним и Уотърс в “Pigs (Three different Ones)”) I’m nearly a laugh, but I’m really a cry.
***
Нищо хубаво не ви очаква в държава, в която фактите подлежат на договаряне.
***
Пазете се от само едно през 2023-та – от когнитивните пигмеи, те са и в политиката, и в администрацията, и сякаш навред. Но най-вече не бъдете от тях. Има излаз.
***
Не се получи твърде коледно-новогодишно, но не ми пука – аз всъщност съм кисел стоико-скетпик и инстинктивно мразя всяко сякаш задължително „празнично“ настроение, което от малък ми се струва безсмислено. Не е травма в детството, бързам да кажа, мойто си беше на практика твърде щадящо – по-късна е. И не е свързана с големи провали, освен групово-интелектуални, строго български.
***
Както и да е – всичко това не ми пречи да ви пожелая здраве, смелост и поне малко мисловност. И да заживеете в 2023, а не пак в 1983.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
