Н ещо лично: наскоро един уважаван книжник и fellow-интелектуалец ми каза, а ти, нали си чел Бродски и Бердяев, да ти кажа, че не бива да заемаме позиция за войната в Украйна, това не ни отива на академичния ни „аз“.
***
Викам, да, добре, не ми се спори, изморен съм от глупости. И си викам също, тази война ще мине, и ако Господ ни даде да видим отвъд нея, някои ще трябва да си скубят косите, включително споменатия.
***
А аз наистина съм изморен да обяснявам, че по начало тази война няма изразен casus belli, просто путиновата власт иска да „match“-не (и да се оправдае с) американската завоевателна политика, толкова е просто. И Украйна е първата жертва. Следват Приднестровието, Молдова и т.н., не е трудно да се сетите.
***
Аз съм изморен дори да обяснявам Бродски, еле па Бердяев. Вече го правих в частни разговори с мои приятели интелектуалци и то не води до нищо, докато “general public” у нас не почне да се саморазпознава като общност на фактите, а не на личните мнения.
***
Отново да напомня: има и мои колеги, които изцяло са загубили човешкия си облик (даже бих добавил „и християнския“), по повод на руската агресия. Няма да ги обиждам, щот няма смисъл. Те самите вече нямат смисъл.
***
Надявам се – искрено – да са профитнали. Един долар тия дни се разменя срещу около 62 рубли. Цената на 400 г хляб в Москва (щот само там и в Питер имам познати), е около 35 рубли, т.е. килограмът е нещо като сто. Ерго, ние не знаем нищо за милионите бедни в огромната и немислима като размери руска провинция.
***
Знаете онова за „полезните идиоти“. Но в нашия случай вече говорим за „безполезните идиоти“
***
Да защищаваш незащитимото, за това говоря. И съм отвратен, онтологично и всякак.
***
Включително и от спекулациите за руското влияние у нас.
***
Толкова ли е сложно да се съгласим, че да, имперска Русия (със своите вечни териториални и всякакви интереси спрямо Османската империя), ни е освободила от азиатската Висока порта (спасибо большое), но след това – чрез руската администрация, противенето на Съединението и, особено по-късно, богоборческия и обезличаващ 45-годишен комунизъм, ни е смазвала като българи? ТОЛКОВА ЛИ Е СЛОЖНО?
***
С извинение за главните букви.
***
И още: толкова ли е сложно да се схване, че Русия не ни е „приятел“ per se – горе-долу както крокодилът не е приятел на антилопата, която отива да пие от реката? В момента – и официално.
***
И още-още: толкова ли е сложно да се схване, че в геополитическото „гедоре“ на САЩ ние сме ключ номер нула? И че, разбира се, ако използваме футболни термини, ние сме отдавна в Лигата на конференциите, а страни като Полша и Турция са в “американската“ Шампионска лига?
***
И че колкото и да сме евро-нещо-атлантическо, сме и най-малката руска матрьошка? След която няма нищо?
***
Наистина ли не проумяваме, че има драматична нужда от това да не бъдем топчето на флипера, а част от „човека“ от самата игра? И че това се постига с истинско лидерство, каквото в най-новата история на практика не сме имали?
***
Ето и нещо за мен, което зверски ме разсмива. Сразен иконоборец, преситен от парадокси и предизвикателства, устремен към невъздържаната и непостижима наша модерност – някой, който на късни години захвърля своеобразието си и неоправдано се мъчи да се свърже с гмежта. Multidimensional, контекстуализатор, мисловен hustler extraordinaire, хах.
***
Да, бе, знам, то не работи така.
***
Но: понеже нашият среден „той“ (вече по Джон Лок) е жертва на масмедиите, „той“ губи способността си да бъде рационален.
***
Сякаш му остава само съзерцанието и едната любов. Но да не „литературизирам“ излишно.
***
Въпросът е „той“ да не стане субстрат на самия себе си. А може би, по-точно, и субпродукт на собственото си „аз“.
***
Всичко това е „много мило“, но имаме и сериозен европейски проблем. И той е, че покрай главоблъсканиците и меркеловите безволия въпреки всичко си остана нещо, което е Европа още от антични времена. Въпреки пророчеството на един от най-умните, Чоран: че Европа имала бъдеще на обречено животно, на жертва.
***
Чоран, разбира се, е гений, но той почина през 1995 и не успя на види истинския Европейски съюз в целия му блясък.
***
Аз обаче да го наследя за секунда, включително с помощта на Токвил, Мишле, Ренан и Русо: отсъствието на разум не става отведнъж, нужна е старателна пораженческа атмосфера, дълга легенда за неуспеха. И тъкмо тук Европа – и ние, най-отзад на опашката, - няма да се провали.
***
Gaudeamus igitur etc.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
