И още няколко руски пляски
Да започнем с един забележителен руски виц: Менделеев долго доказывал своей жене, что на первом месте должен стоять водород, а не жена и дети.
***
А защо и да не продължим: бях ви обещал нещо за руското чувство за „юмор“, ето още няколко шеги, преди да се осериозим (току-що изобретих нова дума, мерси). Някои от следните вицчета са наивистки, някои самоиронични, но като цяло повечето съдържат жилката на руската абсурдистка традиция, която може да се проследи назад чак до някой като Никита Мандрика. (Царят-самодържец на руския абсурдистки юмор, Даниил Хармс, с неговите 17 коня, падащи баби и любимия ми внезапен „кинически философ“ Бобров, е отделна тема.)
***
Та, ето: 90% наших соотечественников живут в постоянном стрессе. Остальные 10% живут в Германии, Франции, Великобритании, Израиле, Швейцарии, США.
***
Россияне, эмигрирующие в Таджикистан, повышают айкью одновременно обеих стран. (А българското – не; намигащо човече)
***
Д. А. Медведев был первым в истории нашей страны руководителем, не обвинявшим во всех бедах России своего предшественника. (Тва да ви звучи познато? И хванахте ли тънкия хумор на факта, че неговия предшественик, формално, беше Путин? Добре, развалих шегата, дезоле.)
***
Не ругайте ленивых людей: они ничего не сделали.
***
Гражданин Иванов организовал пьяную драку и попал в милицию, где и дослужился до майора.
***
Все считают меня неконфликтным человеком. Они не знают, что мне просто лень отвечать на тупость людей.
***
Вася был настолько ленив, что даже женился на уже беременной девушке.
***
Моя жизнь как рыбалка: сижу, чего-то жду, периодически бухаю. (В смисъл, че героят затлъстява от обездвижване, на руски жаргон, и още няколко неща.)
***
Последното ме хвърли в размисъл. Ако тези елементарни fun quips нямат нужда от превод, значи има надежда – след като отдавна сме установили, че нашите мурзилки, чебурашки, политически неваляшки и обикновени Рубльови (но не по Тарковски) де факто не владеят руски език.
***
Те просто не искат да бъдат европейци – не само защото не знаят включително и западни езици, а защото има някакъв ирационален и исторически жертвен уют в това да подкрепяш най-фашистката възможна власт в момента, а именно – Путиновата.
***
Те, прословутите те, са расли със съветската историография, според която руснаците са вечни освободители на всичко, и същите те са си останали homines sovietici – ако въобще може да има подобен социокултурен конструкт. Ще трябва да почакаме още, докато биологията си свърши работата, с извинение за строго киническото наблюдение.
***
Както си говорихме с неподражаемия мой вечен приятел Светльо Витков в частен дискурс наскоро, всичко у нас е руски модел, и корупцията, и политическата система, т.е. ние не сме европейци и никога няма да бъдем.
***
Дали?
***
Разбира се, аз – като никога – в случая съм оптимист: може да стане далеч по-зле. И това е моят принос в стил „Зощенко“, щот той пръв измисли този труизъм. Т.е. тук има приемственост – „Фрагменти“ спрямо „Голубая книга“ на изумителния Михаил Михайлович.
***
Като казахме Зощенко: „Разум побеждает страдания. Но «страдальцы» отнюдь не хотят сдавать своих позиций. Именно они объявили горе разуму и стали опасаться его, решив, что все страдания происходят от него и ни от чего больше.“
***
Но ако наистина се осериозим: ние приличаме на неква мъничка русофилска цивилизацийка, долу вдясно на ЕС, която сляпо вярва с над 60% в „източния модел“. Т.е. западнячеството е вид градска гъзария, а не легитимен цивилизационен избор.
***
Само че говорим за приблизително хомогенна тукашна „масова общност“, която не притежава таланта да изобличава сама фикциите си и да се отказва от потдиците си през рационализъм. Напротив, тя е строго детерминистка, и разбира се, че ще се намерят десетки местни публични апологети на анти-западнизма, включително политически лица. Само да напомня: те не получават реални рубли, а просто вдигат ръка, белки нЕкой от вертикалната неосъветска власт ги забележи и финансира.
***
Всичко това отравя самата ни идея за западен тип полулява демокрация, парадоксално или не. Т.е. българската русофилска общност не притежава трицифреното IQ да схване, че подкрепя един де факто неофашистки крайнодесен режим, който варварства източно от р. Днепър (сега в Херсон, после и в други градове).
***
И тук едно предписание: никое създание, загрижено да опази равновесието си, не трябва да надвишава определено здравословно ниво на доморасло ясногледство.
***
Знаете ли какво? Изгубили сте изначалната си способност да се съмнявате рационалистки, и това, съвсем логично, води до онова, от което повечето политически играчи се възползват и съответно злоупотребяват с вашите гласове. Мне очень жал, ама това е съвсем валидно, някак неприятно наблюдение, от което на човек съвсем леко му се повръща, в тъмнината на (про)руското съвременно варварство.
***
Ако пак перифразираме Чоран (както вече правим всеки четвъртък, здравословно е почти като варена киноа с водорасли), когато скептикът вече не извлича от проблемите и въпросите си никакъв действен подтик, той се доближава до личната си развръзка. Остава някой политик да му помогне да разреши своите неуверености.
***
Има такива недоуверени и в момента, те са мини-армия – но те, без сами да са ришельовски или мазарински мислители per se, успяват да запалят елементарния ум. Ние, уж умните и красивите, както ни подиграват в просташката медийно-мафиотска нега, явно не умеем същото, поне не и политически.
***
Нашият проблем в едно изречение: русоисти срещу русофили.
***
Да, ние сме в най-добрия случай образованите, но това никак не стига. Не знаем какво и как да правим хем с тревогите, хем със свободата си. Дори понякога с несъзнателен копнеж мислим за своя истински палач – армията на „простите“. Просто защото ако успееш да продадеш нещо на простите – идея, пиеса, концерт, политически проект – ще закусваш относително обилно. На каква морална цена е втори, съвсем несъществен въпрос.
***
Така ще понесем и задаващата се тирания. Тя може да позира като „периклова“, т.е. да имитира демокрация, но истината е, че ние се превръщаме в мъничка олигархична структура в долния югозападен ъгъл на Европа, защото не можем да се разберем по въпроса кой, как и колко ще краде. Докато държави като Румъния и Албания, които уж имат същия проблем със „статуквото“, намират начини да инвестират в инфраструктура, бъдеще etc.
***
Българската политика прилича на някаква междуфирмена разправия, в която никой няма доблестта да си признае, че става въпрос за обикновен търг.
***
Ние дори нямаме базовата доблест и поне привидно съгласие да решим какъвто и да било сериозен държавен въпрос. Привиждаме само заместители на истината, и не сме нищо повече от озлобени агенти на своите предразсъдъци.
***
Усмивката ни е машинална, нещо като окаян последен рефлекс на нещо, в което не вярваме. И, съответно, не гласуваме.
***
Т.е., накратко казано, ние не вярваме в демократичния процес, колкото и да мразя обобщенията. Веднъж вече след 1935 го играхме, когато Борис Три де факто отмени въпросния демократичния процес и създаде едноличен режим; и да, тогава пак сме яли отровните плодчета на едноличното.
***
Но сме гениални само в едно нещо, ако не броим завистта: във великия български талант да следваме събитията, а не да ги предвиждаме.
***
И това си личи най-вече не в същностните, а в процедурните въпроси – например как да се справим с недисциплинираното шофиране, което през ден убива хора.
***
Другата седмица ще ви питам и за Елвис. Ако и той не е „консенсусен“, не знам кой би могъл да бъде.
***
А, между другото, един от най-великите руски вицове е следният: сегодня на китайском АЕЦ-е произошла авария. Жертв, грубо говоря, нет.
***
Което ме подсеща: аз много разчитам на другаря Си, съвсем „изненадващо“ преизбран за трети път за лидер, да „оправи“ света в своя полза, включително и да измисли начин да спре войната в Украйна. За да отвори истински фронт срещу богатия Тайван, основан от китайските „жълтопаветници“, но това е друга тема.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
