Д нес, на фона на random-like резултатите от изборите, ми се струва, че е подходящо и аз да бъда леко оттук-оттам (което е аспартамов превод на random. Може и „наслуки“, ако предпочитате).
***
Т.е. уж произволни фрагменти, в съзвучие с объркания ни Zeitgeist, т.е. „духа на времето“ според класическата немска философия. А дори не се налага и да сглобявам някакъв катартичен извод в края, защото в квази-постмодернисткото писане има цял поджанр, който се базира на random quips. И всеки си „взима“, каквото си намери.
***
Обичам повече „случайните“ фрази, затова и тези „парченца“. Кохерентното писане според хегеловия императив „теза-антитеза-синтеза“ засега ще остане на резервната скамейка.
***
Което ме подсеща (упс, пак залитане към кохерентното): аз винаги съм вярвал, че нищо не е и не бива да бъде само първо ниво, борил съм се с това, уви, с твърде променлив успех. Съвсем сериозно смятам, че трябва има стратификация в социокултурното и то да се отразява в самата космогония на творческото, защото в тропосферата е уютно; екзосферата e the real bitch.
***
Т.е. винаги има „нещо повече“. Например, (поне стремежът към) добрия вкус.
***
Добрият вкус прави така, че да развиеш самия свой избор, и да схванеш, например, че Дубравка Угрешич и по-добре от Светлана Алексиевич. Или че Фокнър е в екзосферата спрямо някой като Джон Дос Пасос.
***
Мога и с руски реалии, щот, както сто пъти съм казвал, да санкционираме руския империум, а не руския спиритус. Например Веничка Ерофеев е някак по-добре от, примерно, Сергей Лукяненко. Веничка, нещо като руския Буковски, който търси смисъл в безсмислието, и обикновено го намира на дъното на чашата. (Вчера попрелистих едно старо издание на „Валпургиева нощ“ и осъзнах, че от години сравнително рядко чета хартиени книги, подведен от дигиталната леснотия на това да имаш неизбродима колекция/библиотека на айпад-а. Което е и вид абоминация, защото си пазя ревностно към 3-4000 книги-книги, повечето из-раз-под-чертани с цветен маркер. Да, някой пурист ще каже, „ааа, осквернил си ги“, но аз ще отвърна, че това може и да е добродетел - всички, които ще ги четат след мен, ако са останали такива, ще бъдат благотворно повлияни от моите highlights.)
***
И тъкмо книгите, електронни или не, са горещият въздух, който ни издига над тропосферата. А нерядко и ядреното гориво, което дори ни изстрелва в екзосферата, че и в открития космос.
***
Иначе в нашата си душна тропосфера тук си знаете: морална и управленска немощ.
***
Предимно некви филмари, които не могат да „метнат“ интелектуално дори и 6 месеца напред, затова се плацикат в отподните води на строго личния интерес.
***
Например.
***
Едно от крушенията на модерността (вижте по-горе) е напредналото разрушаване на моралните и интелектуални авторитети, заменени от доморасли пиари и еднопластови инфлуенсъри.
***
Вследствие на което разговорът за политика често се свежда до чистата шарлатания на гадателството (в част от медиите, тип „ама кажи сега кой ще стане шампион“), или до изказа, подчинен на привидността (нещо като портупея на Портос – отпред лъскаво, отзад – пеобработена волска кожа).
***
Ментални ерукции и флатуленции, с екзосферно извинение.
***
Затова – малко повече Веничка Ерофеев. За да се справиш криво-ляво с онтологичното безсмислие, е по-достойно да осмиваш реалността, отколкото да се оплакваш от нея.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
