Понеже наскоро изяснихме дребния въпрос за смисъл на живота, да пробвам да изясня и още един: за „хюбриса“.
„Хюбрис“ е древногръцката дума за възгордяване на човека спрямо боговете. Тя също има смисъл днес, защото поставя в дискурс най-различни неща, като например дали човек трябва да се смирява пред властта, или пък – по просвещенскому – имаме „civitas“.
***
Моят широк превод на цивитас-а (от латински) е следният: строго погледнато, това е състоянието да си гражданин на класическата западна Римска империя, т.е. да не си роб. Тогава, разбира се, не е имало документи за това, пък и има забележителна разлика между това какво е да имаш цивитас в Републиката, и какво – в Империята.
***
Накратко, първоначалното значение е самият град Рим, но с течение на развитието на тогавашната цивилизация то се разширява.
***
Първо се устремява към нещо, което за удобство можем да наречем „гражданско право“ (не в днешния юридически смисъл, моите преподаватели по гражданско право в СУ ще откачат, ако ме чуят) – т.е. възможността, особено след Гракхите и Гай Марий, да „упражняваш“ гласа си в подобието на демокрация до почти самия край на „преди новата ера“, която днес наричаме „преди Христа“. Въпреки че най-късната Република едва ли може да се класира като „демократична“.
***
Второ, всичко това се превръща в „гражданство“, но чак при Флавиите (Веспасиан, Тит и т.н.), т.е. в онова, което далеч по-късно ще се превърне в Късната римска империя. При отвратителните „германици“ (да ги наречем шеговито) – Тиберий, Клавдий, Калигула и особено Нерон – такива гражданствени глупотевини няма.
***
Трето, „цивилис“ по начало означава „държавен“, „обществен“, дори „политически“, но и – забележете ранното значение – „вежлив“, „рафиниран“, дори „учтив“ (оттам и “civil” в английския). Тук, за по-забавно, трябва да прибавя и Цивилис, вождът на батавите (вероятно прякор), които въстават и воюват с Рим през 61-ва година след Христа, без успех. Но kudos за вожда, който сам се е кръстил така. Между другото, „цивилитас“ в древен Рим наистина означава „учтивост“, нещо като ласкав подход към своите съграждани. Трудно е днес, специално в нашето общество, да си го представим, но е факт.
***
Продължавам с нещо важно: „civis“ при Юлиите още не е гражданин, в какъвто ще се превърне при Флавиите и Антонините. В 1-ви в. сл. Хр. той е поданик на империята (“imperator imperat civibus suis”, т.е. императорът заповядва на своите поданици).
***
И пак стигаме до „civitas“, която аз, по модерному, превеждам като „гражданскост“, т.е. нещо почти напълно непонятно и за властта, и за поданиците във всички видове римски империи, включително Източната (която ние, по далеч по-късно хрумване, наричаме „Византия“).
***
Само да вметна: „византийците“, с които се борим цяло Средновековие, не са знаели, че са „византийци“. Те се смятат за истински „римляни“, макар и да говорят на средногръцки. Те мислят себе си за „Василейон Ромайон“ (добре, де, Базилейон), т.е. буквално „римска власт“. Ерго, можете да се гордеете патриотично – ние почти сме поставяли на колене самата Римска империя, при Крум, Симеон (и още някои), плюс това, което е останало от нея при Иван Асен Две.
***
Разбирате, че се забавлявам. Византия е сложна и безкрайна тема, има множество Византии – онази на Юстиниан от 6-и век, онази на Василий от 11-ти (която ни поробва, според соц-историографията), и съвсем друга през 14-ти, която поради ред грешни решения полага основите на падането си след броени години. Те, една с една, нямат нищо общо.
***
Обаче „цивитас“ си остава нещо важно и до ден-днешен. И то е много просто защо: това понятие трябва да се разбира не в древния контекст, а в днешния демократичен. „Гражданскост“ означава не просто checks and balances, но най-вече граждански контрол върху властта от, да кажем, холандски следоранжски тип. При който назначената от cives, гражданите, власт не само не смее да прокара и проста велоалея в Арнем или Утрехт, без да се допита до тях, а и внимава какво й съобщава популацията. Т.е. истинската демократична власт преди всичко саундва аут предоминантно кво мислят гражданите, и едва след това действа.
***
Не искахме ли това?
***
И не говоря само за местните наши проблеми. Щот, в истинската демокрация от западен тип, наследила перикловата, първо питаш гражданите, а след това действаш.
***
Това е и най-голямото предизвикателство пред нашия вариант. Разбира се, за да го наподобим поне, имаме нужда от нещо, наречено „граждански контрол“. При положение, че нямаме и няма и да имаме възпираща система между отделните власти, т.е. споменатото по-горе checks and balances.
***
Civitas stabat in foro, дет вика колегата Салустий Крисп. Ще ви го преведа така, на съвременен език: гражданствеността се случва на площада. Разбира се, Салустий живее в 1-ви в. пр. Хр., когато де факто има късен консулат, но и страшна разправия между истински древни мутри като Помпей Велики и Цезар. Но е хубаво да се замислим, когато днес, поне формално, имаме свобода на сдружаването.
***
Да сме честни: от първия триумвират нататък няма никва свобода за нищо, което полага и основите на империума на Октавиан Август. Помните ли как, начело с Крас, смазаха „първото комунистическо въстание“ на Спартак, според нашта историография? Смея се.
***
Но има и неща, за които не се смея.
***
Например културната необремененост, когнитивно и всякак, индуцирана от Фейсбук. Или пък новият етичен райх. Esto es una absoluta locura, както би казал геният Стоичков.
***
Което ми напомня: все така поощрявайте необразоваността, и ще берете съвсем малки плодчета.
***
Все така поощрявайте и политкорекността – аз съм леко изумен, че Белият дом все още се нарича „Белият“.
***
Типичен случай на, както би казал Карлсон, „кифлотреска“, и не визирам Николета. Може би се сещате кого визирам.
***
Визирам и нещо типично днес – как иманентно неспособни хора упражняват власт.
***
Попаднахме в ситуация на „добрите дебели“ срещу „лошите дебели“.
***
А най-вече попаднахме в ситуацията “Homo Digitalis”, в която плебсът е убеден, че има право на мнение, и – парадоксално или не – това разказва майката на гражданствеността.
***
Все тая, всичко върви днес, няма никво значение какво казват умните. Whichever way you spin it, enjoy life while the going is good, right?
***
Планктонът управлява.
***
Упс, забравих за хюбриса, другата седмица, обещавам.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
