Б ългарският протест не води до нищо, мноо ми диспиаче
Добре, трудно и недетерминистко е да се обобщава, но нашите протести – в които, впрочем, хората смятат, че съм участвал – не постигат целите си. Sad, but true.
***
А аз наистина съм участвал във всички (още от студентската стачка 1990), макар и винаги с „щипка сол“ – защото вроденият ми скептицизъм някак не ми позволяваше да го правя изцяло от сърце. Мойта задача (okay, една от задачите) е спинозовска – да не се възхищавам или възмущавам, а да Разбирам.
***
Да, тва ме прави по-скоро инертен картезианец/спинозист/рационалисто-пиронист, но не ми пука особено.
***
Да опитам описателно да обясня защо. Аз съм православен християнин, но това не ми пречи да знам всичко за всичко (предимно в хуманитарен смисъл) – включително за източния начин на мислене, който ни предлага „самсара“ „дхарма“, „карма“ и „мокша“.
***
В древна Индия се развивали какви ли не религиозни вярвания, но – така да се каже – са се обединили в късния хиндуизъм. Всички тези вярвания споделят приблизително едно и също – вярата в прераждането. Т.е. цикъл на раждане, смърт и прераждане, било то в отвратителен цигански коптор в Калкута или люлинска култура на големи бири в пластмасови бутилки, т.е. „бяло гето“. Всичко това е „самсара“.
***
Но, забележете, със „самсара“ идва и културата на оттегляне от това уж неизбежно кръгово мислене – вярата, че е възможно да се измъкнеш от съдбата, ако си априори „добър“.
***
Безсмъртната ти душа, „атман“, се преражда в най-различни форми, според правилата на „карма“-та. Тя е източният морален закон на съществуването (за разлика от западния, формулиран от един там сюпър фрийк от Кьонигсберг), който повелява, че всяко наше действие има противодействие, далеч преди Нютън.
***
Голямата – крайна? – цел при будистите е „мокша“, да се спасиш от самсарата, или цикъла на раждане и прераждане, но, забележете, тва се постига само ако действаме чрез „дхарма“. Т.е., общо взето, да правиш добро, щот ако не правиш (както всички вие не правите), ще видите „мокша“ през крив макарон.
***
Накратко, цялата тази индийска философия много прилича на Парменид от Елеа, а те пък някак перфектно съвпадат като време – около 5-ти век пр. Хр. Да напомня защо: нашият протогръцки човек, когото аз наричам „бащата на европейското мислене“, казва нещо много просто, ще се опитам с едно монистко изречение, внимавайте.
***
Цялата наша действителност е предимно свят на лични възприятия, казва колегата Парменид, което я прави илюзорно местообитание. Ерго, да правиш разлика между реалността и лично твоето възпрятие за нея, по-късно ще стане въпросът с главно „Въ“ в западната философия, и Тома Аквински тук би скачал възбудено.
***
Но понеже подметнахме нещо за източните религии: всичко там се съдържа и във Ведите, съчинени от арийци между 1200-ната и 1000-ата година пр. Хр. Да, същите тези арийци от иранска и индийска Азия, любимците на Розенберг и хитлеристите, които и до днес са предмет на крайно наци-невежество.
***
(Ведите, впрочем, са четири – Риг, Яур, Сама и Атхарва, разделени на Самхита, Брахмана, Араняха и Упанищади. Само напомням.)
***
Но понеже почнахме с въпроса за протестите – нашта „Веда“ са най-вече Упанишадите, където за пръв път се сблъсквате с карма и самсара. И да ви припомня, че според самсара, трябва да се стремите към излаз от кръговото хиндуистко мислене, включително в наши условия.
***
И тъкмо заради всичко по-горе нашите протести никога не успяват. Веднага казвам защо: защото те не търсят просвещенски тип смяна на Системата, а предимно single issue. Другата седмица ще обясня и за Insulate Britain.
***
Ние искаме „аз да съм добре“, не „ние“. Ерго, ние сами сме си тяло, нямаме нужда от „обществено тяло“. Оттам, с извинение или без, „все ми е тая дали някой друг ще умре от вирус, аз съм си добре“.
***
Чудесен илюстративен пример – поляците. Те изначално мразят (по исторически причини) и немците, и руснаците, и помнят, че – грубо казано – заради Великите сили за една бройка да нямат държава, още от 18-и в. насам. И кво правят? Протестират така, че да принудят властите да решат сума ти проблеми.
***
По това приличат на просвещенеца Джон Лок – откритото от самия него философско направление не е изцяло развито, той приема за валидни доводите на картезианците за съществуването на Бога и правото на протест.
***
В този смисъл поляците, които се бунтуват срещу ЕС, приличат на Лок и Епикур в момента – хем искат удоволствието, хем искат то да се случва по техни собствени правила. Като някак недоразбират Спиноза – там има два несъвместими етични възгледи. Първият е този, който съвпада с Хобсовия, а другият е, че благото се състои в мистичното единение с Бога. Ерго, и поляците не са особено добър пример за нищо, доколкото и те, като нас, мразят „други“ поляци.
***
Което пък ни води към Лайбниц. Той няма особен принос в етиката, но Кант, на свой ред, я извисява над всичко и извежда метафизиката си от етични предпоставки.
***
И ето относно нашия протест: той би трябвало да бъде кантианско, антиуталитаристко дело, т.е. дело на умните (по Парменид). Но не е, защото нашият политически и своеобразен Бог (или идея) не е обединяващ (по Августин Блажени), а малкото богче на „всеки сам си преценя“.
***
Т.е. българският вариант на Бог не е дело на умните – винаги е политически индуциран (да не кажа подозрителен или направо „платен“), и никога не води до нищо. Освен да нови политически кариери.
***
„Светещи жилетки, що сте толко нервни“, дет викаше Хазарта, преди.
***
Самсара, копеле, кво да праиш.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
