Р азбирам, всички се чудите кво става, тоя що така, оня прокурор що онака, а пък бившият главен що иначе. А то си има обяснение още от Фуко, Бурдийо и дори Джеръми Бентъм – преразпределение на икономическа власт чрез инструментите на политическата.
***
Не е нещо невиждано, не.
***
Ние никога в новата си история не сме се славили със строго русоистко (да не го бъркаме с русистко, пожалуйста) разделение на властите. Нещо повече – ние и досега правим впечатление на "заместваща демокрация", в която никой магистрат не би могъл да стане влиятелен само с инструментите на съдебната власт.
***
Простичко казано – и което би извадило Русо от дървеното му сабо от гняв – другите две власти (специално изпълнителната) де факто назначават всичко и всекиго в съдебната.
***
Т.е. при нас има системен проблем, фабричен дефект. И това не е просто абоминация; то, от гледна точка на бащите на западната демокрация, включително споменатия Бентъм, би трябвало да е немислимо.
***
Интересно е как, някак веселяшки, търпим всичко това. Гледаме го, както гледаме несръчен и тъп БГ сериал; разбираме, че не става, но някак атавистки не можем да спрем, дори и само за да му се смеем.
***
(Досущ както аз и моят кръг философи гледаме БГ сериали, в стил "да видим още колко и как ще се изложат тия смазващи аматьори-печалбари".)
***
Е, честито пак: абоминантното не само е мислимо, но и го живеем. Казано по-грубо, стигаме за кой ли път до вид апория от зенонов тип – онези, които съдебната реформа трябва да изчисти и да съди за престъпления срещу всичко, вече ще я правят заедно с ония другите, които трябваше да бъдат изчистени.
***
В доста миризлив консенсус. И български политически парадокс.
***
В това отношение вече ние, електоратът и наблюдателите, приличаме на Фантоци – онзи смешен и вечен карък от италианската попкултура, над когото винаги вали.
***
Къде остана един вид амишкото ни "демократично" твърдоглавие, че никога със Задкулисната машина? Моите поне 10 и кусур години в битка с т. нар. "задкулисен" модел и определени тикви там вече нищо ли не значат?
***
Знам отговора, тенкс, няма нужда.
***
Но опитайте да си отговорите и на въпроса "къде остана нашият справедлив boosterism спрямо онези, в които се кълняхме".
***
Кво стана с нашето гигантско и справедливо възмущение от просташкото, крадливо и мафиотско съглашение, заради което никога няма да сме Словения или дори Румъния?
***
Защо инвестирахме толкова много от безценното си житейско и гражданско време (с главно "Г"), за да протестираме?
***
Ще ви кажа къде – всичко отиде на… Ammonia Avenue. Ако ме разбирате, гледам да не съм груб.
***
Лидерите на протеста – и нещо, дет заедно сме го строили още 2016 с ей тия мои десни ръце – можеха да останат в историята; с брутална честност и вяра, без хладкото обяснение, че ама няма как. Не ги съдя, но само ще напомня, че в една друга вселена никой не помни Стю Сътклиф и Пийт Бест, които не бяха на необходимото ниво. Те ще ме разберат, вероятно.
***
Те, "легендаризираните" те, НАШТЕ, направиха и една аматьорска чисто културно-антропологическа грешка, защото нямат умни съветници, и цял живот залагат на собствената си крайно съмнителна експертиза. Мързи ги, не са им приятни хората по места, дори собствените активисти (виждал съм го в поне две кампании на терен). И недоразбират, че им трябва както софийски съвет от умници, които въпреки всички техни shortcomings ги подкрепят, така и седене и ракиджийство в опушени кръчми с влиятелните хора по места.
***
На които трябва да се ПЛАЩА, by the way, с извинение за главните букви.
***
Ако изобщо, разбира се, приемем, че са искали нещо повече от допир до властта и 2-3 милиончета лично по джобчетата. Щот те решиха, ако позволите, че сега всичко е излязло на трева – и стока, море, и мака.
***
Но отвладяването – ух, че хубава дума – на държавата от мафията не става чрез дистимия, т.е. безчестност, компромис и разпарчетоване на ценностите, а чрез "революция народна, незабавна, отчаяна".
***
Представете си един друг Ботйов, който се родее с Каравелов, и вика, пичове, айде по-така, спокойно, с меката сила, да видим и какво може да изтръгнем от османската власт, на маса и дълго кафенце с каймаканина. Пардоне моа, "Каймаканина".
***
Резултатът в момента е драматичен unsustainable модел – либерална демокрация, която не може да се поддържа електорално сама и постоянно се срива върху себе си като кула от карти.
***
Още от истинското СДС насам.
***
Което пак ме подсеща за "дясното", и въпроса "как стигнахме дотук". И че почти всички вече са супер олевели популисти, които сякаш недоразбират, че социализмът е противоестествен; винаги почва като утопия и завършва като диктатура, особено в Източна Европа.
***
Единственото хубаво на социализма впрочем е Санна Марин. Слава на Бога, той приключи дори във Финландия.
***
Да, огромен проблем на дясното и laissez-faire е неомонополизмът, който утрепва личната частна инициатива за сметка на големите играчи, но въпреки това след двата вагона прочетени книги, не виждам друг начин.
***
Не го виждам и по принцип: нямаш политически и всякакъв аргумент срещу човек, който е решил да се "справя" със 700 лева на месец, докато крее в гетото. Включително, забележете, бялото гето.
***
Да опростя: тия, които папат на социал (важи в друг смисъл и за страни като Германия), недоразбират, че ако няма дясно, което да изкарва кинтите, дори те ще папат по-малко. Пак зенонова апория.
***
Накратко, имаме проблем с естествения политически интелект.
***
И обяснявам защо: ако не се инвестира бясно в образователни методи (не просто в образование към министерството, а чисто заимствани приложни методи от държави като споменатата Финландия), след 20-25 години неглижирането и чистата простотия в соцмрежите и чалгите ще ни се върне по тиквата като бумеранг.
***
И тогава ние ще сме тиквите.
***
Дори и междувременно да сме отстранили оригиналните тикви. Така или иначе ще дойдат други тикви, докато сме в същия политически вортекс.
***
Под инвестиции в образованието не подразбирам непременно "Под игото" (макар че е хубаво да се знае за Кантовчето и Хаджи Ровоама), а например часове по социални мрежи и някак да се възпитава известен вкус от най-ранна възраст как да се държим в тях. Плюс, разбира се, действащи програми за хора, които ще са незаменими в условията на изкуствения интелект.
***
Който впрочем още дълго ще произвежда предимно спам, mark my words here. Но не бива да бъде подценяван, ако някой изобщо може да метне отвъд конкретния си политически интерес. Или, да използвам официалния език, "да има визия за бъдещето".
***
А ние имаме спешна нужда от онова, дет немците му викат Spiessertum, нещо като буржоазно тесногръдие. То не се бие нито с Прайда, нито с крайния либерализъм, нито с нищо – то разумно повелява, че за всички има място под нашето слънце и че повечето хора избират относителната нормалност.
***
Забележете: нормалност. Тя ни "съобщава", че нямаме никакъв проблем с хора, които искат да са ЛГБТИ-плюс, или некво друго съкращение, и с никви други "раси". Да бъдем квито си искаме, никой не пречи никому, животът и без това е труден, не ни се занимава с попполитически глупости, да правим разлика между биологията и политиката. Щот тая глупост с "джендъризма" вече става полуофициална доктрина. А е толкова просто – live and let live, никой няма да изпеде*асти ничии деца, няма 35 пола, стига уморени глупости по темата.
***
Имаме далеч по-сериозни проблеми, да ви открехна.
***
Например с Русия, за която великият Захарий беше казал, че "нейний камшик повече боли от турския". Като цяло, но особено след февруари 2022, всякога ме е срам, че все още има такова нещо у нас като русофилия, честно. Вирипаев в "Панорама" го каза най-добре – това за освободителите е просто руски мит, който винаги се е превръщал в политическо влияние, винаги всъщност са завоеватели, а не освободители.
***
Вече го няма никъде, даже в Молдова. Само ние, трагически културологично, още обичаме онази провалена държава, основно заради великата ѝ култура – без да си даваме сметка, че – с извинение – само сме го яли продължително и най-вече от тях.
***
Русия за нас прилича на зловещата песен "Mother" от "Стената"; понеже повечето българи не знаят английски език, недоразбират ужаса на Уотърс, в тая уж великолепно нежна песен, че майката всъщност е чудовище, което смазва героя/детето.
***
Мислете, моля.
NB: Адвокатите на "Нова Броудкастинг Груп", много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
