Кое при нас е войната?
Не, нямам предвид руската агресивна свинщина в Украйна, която дори взривява язовири – далеч повече, като културолог, ме занимава войната вътре в нашето мъничко, колективистично понаучному, но разпердушинено по реалност наше общество.
***
Общественце, anyone?
***
Простото обяснение сте го чували хиляда пъти: ще го обобщя като „ми те във всяко селце се разправят за всичко дребно“, от кой е свил нечии кокошки до защо няма вода etc. Ние сме това, но и на политическо ниво; виждате, че all bets are off, селски крамоли за важни неща като съдебната власт.
***
Мен, като антрополог, обаче ме занимава вътре-обществената война, която в културен смисъл по традиция и опасно се свежда до „градско-селско“, „прозападно-произточно“ и подобни.
***
Боримечката v Balenciaga. Впрочем то стана така, че днешният Иван Боримечката е от горе до долу в Balenciaga.
***
Големият проблем, разпален като прериен пожар, е, че сякаш никой не вижда политически как сме стъпили на ръба на 10-метровата руска кула (някои биха казали – над пропастта, макар че пропаст в действителност няма).
***
Между другото, ние живеем в държавата Никъде – и, парадоксално или не, България е чудесно място за живеене. Освен ако не търсите мета-смисъл.
***
Тук, например, никога не е скучно – няма я класическата френска ennui, породена от твърде много „интелектуалност“. Ние като че сме се съгласили, че всички сме прости, не дълбаем мисловно отвъд първото ниво, нема Сартр, братле.
***
Много по-забавно и някак рудиментарно общо е да се дърлим за всичко, щот това осмисля българското ни битие. Представете си датското битие, да речем – и там от време на време има някви медийни спорове, но, като цяло, Времето тече по-бавно, всеки знае защо и как съществува, спазвайки отдавна съглашенски правила.
***
Това не е за нас – то дори няма опит за подреждане, да битуваме в българска европейска скука. Напротив – ние сме най-умната нация, живеем, за да премажем своите (Фейсбук) врагове, пишем до 2-3 часа нощем.
***
Моят страх: ние не искаме да бъдем европейци, да ставаме рано, да работим, да градим живот отвъд напиването предната вечер. Приличаме на нация с вечен махмурлук, която прокрастинира, т.е. избутва своите задачи за „по-натам“, дай сега, сипи, в четвъртък ше му мислиме. Или другия четвъртък.
***
Считаю, что есть только одна такая нация.
***
Способни ли сме на нещо друго? Способни ли сме на бъдеще, в което руският език (да е „жив“ Гогол) не играе? Способни ли сме дори на това, което правят румънците (което поляците и чехите отдавна направиха), докато ние още се чудим как да се справим с нео-комунистите? Колко по-назад можем да бъдем културолотично и политически?
***
Скажите. Подьмите мне веки: не вижу!
***
So, f**к off then: в общоприетата употреба, думата „красота“ и конструктът „морална доброта“ имат по-тесен обхват от разбирането за „българска истина“.
***
"Красота" е обичайно съюзно - ограничени термини до определени аспекти на природата и видове човешки артефакти.
***
Добродетелта, на свой ред, е по същия начин ограничена до моралните ни отношения с нашите ближни. И двете ограничения са произволни и неоправдани, по философскому, но за това – друг път.
***
Същността на обективната красота е хармоничната форма. Смисълът на художественото творчество е спонтанното създаване на хармонична форма, която красноречиво изразява най-доброто, т.е. най-вярното, интерпретативно разбиране на художника или актьора за неговия "обект".
***
А има ли изобщо обективна красота (освен жена ми и Грейс Кели)?
***
Тук ще е разумно да напомня за същността на естетическата реакция – тя е чувствително осъзнаване и възхищение от природната и създадената от човека красота. Същността на художествения отклик е самото разбиране на изкуството като значително изразително средство. Когато тези творчески и пресъздаващи процеси се дефинират по този начин, става ясно, че няма нищо в крайния свят, на което човек да не може да реагира естетически, било то пресъздаващо или творчески.
***
Няма нищо, което той, Човекът, да не може да създаде в науката или технологията, абстрактно или конкретно, което да не може да бъде и естетически удовлетворено.
***
Да ви светна съвсем леко: ние битуваме, още от Освобождението насам, в нещо като естествен отпор на (полу)образованите срещу европейския ред. И тъкмо „ред“ е думата.
***
Ние, мисловно и исторически, не понасяме ред.
***
Дали е заради османското робство, дали заради Живков или нещо друго – факт.
***
Приличаме на Джефри Дамър (нещо като неговата нереална кетодиета, хахах): избираме само индивидуалното. Тип „те ше ми кажат на мен“.
***
Докато нашата политическа класа – Дамър - държи нашата метасмислена глава в своя фризер.
***
А като във великата карикатура, неговият гей-съквартирант пита, ама сега ше я ядеш ли тая глава или да я хвърлям?
***
Ние, българите, спрямо този измислен съквартирант.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
