Моята река

И скам да Ви разкажа за Моята река, която се нарича Острешка – малката рекичка, течаща през квартал „Острец” в курортния град Априлци – градът, където живея, уча, играя с приятели и съм щастлив.

Реката се „ражда” високо в Балкана – тя води началото си от живописния Русалийски проход. Тече в сравнително тясно скалисто корито и е прохладна дори през лятото, красива с бисерните си води. Тук сякаш е недокосната от хората, макар че лятно време е предпочитано място за излети.

Тази река се променя през цялата година. През зимата на места замръзва, защото е мъничка рекичка, минаваща през гористи местности и скални участъци, неогрявани от слънцето. През пролетта тя става пълноводна – скоклива и забързана, заради разтапянето на снеговете и честите валежи. През лятото водата става топла и приятна в долното си течение. А през есента се пълни с паднали листа от дърветата. На тази река се любуват хората от квартал „Острец” и от квартал „Ново село”, в края на който се събира заедно с другата красива планинска река Видима – също носеща името на квартала, от който започва. Двете реки се разливат в по-широко речно корито през целия квартал „Зла река”. Обединени, те са основен приток на река Росица.

За опазване на река Острешка чиста и красива имам не една, а две идеи.

Първата идея: ще организирам голямо почистване. Моите приятелки Инна, Николета, Нелина и братчето ми Сашко ще раздават ръкавиците и чувалите. Ще се съберем много хора и ще тръгнем срещу течението на реката. Всеки, който си напълни чувала, ще отиде до контейнерите за разделно събиране, за да отдели събраните хартия, пластмаса, стъкло, желязо и опаковки. Така отпадъците ще бъдат рециклирани правилно. Чувалите за почистването ще се ползват многократно - до края на почистването. То се прави с цел тази част от българската природа да се освободи от отпадъци.

Втората ми идея е да подрязваме храстите и шубраците. Това ще помогне за по-добрата проводимост на водата. От растителните отпадъци можем да направим компост. Така естествено ще наторим дървета и храсти.

След извършването на двете дейности, реката ще бъде чиста и приятна за риболов, къпане на открито, вододобив за напояване и за излети. Тази река е важна за мен, защото в нея живеят интересни видове на флората и фауната. Ако тя не бъде пазена, те ще изчезнат от нея. Обитателите й са риби – малки и големи, раци и различни малки водни животинки. Тук е царството на малките рибоци. Те имат своето стопанско значение, макар че не са в изобилие. Край реката гнезди една малка птичка – ливадният дърдавец, защитен вид.

Освен интересна биосфера в тази река има много малки скални водопади, причудливи каменни образувания, с разноцветни малки обли камъчета.

Ще Ви разкажа една моя случка. Миналата година се разхождах по бреговете на реката. Реших да вляза в нея и да й се полюбувам истински. Водата нежно галеше краката ми, а аз продължих да вървя нататък срещу течението, където видях интересна флора и фауна. Излязох от реката и си тръгнах доволен и щастлив. Твърде интересен е тоя допир с живата вода. Дори когато се разхождам край нея, чувам нейните красиви звуци. С моите очи виждам нейната истинска красота. Тя ме привлича и ми харесва.

Около моята река се намират различни видове дървета. Срещат се както иглолистни – ела и бор, така и широколистни, като габър, бук, дъб и други. Има и много „плачещи” върби. Виждал съм и прекрасни диви животни – плахи сърнички и еленчета, скокливи катерички и палави мишки.

Възрастните разказват, че са виждали вълци, лисици, глигани и кафяви мечки. Всички животни пият от чистите води на Моята река и нейните притоци. Водата не ме плаши, а само нежно ме успокоява. Радвам й се от сърце, от нея блика чистота, прохлада и свежест.

Аз много харесах названието на Вашия конкурс, защото чрез него мога да представя своите идеи пред цяла България, както и да Ви разкажа за Моята река. Още от малък харесвам водите, те са извор на живот и затова се старая да ги съхраня чисти. Мечтата ми е да стана еколог, да се грижа за опазването на природата да бъде чиста и красива.

Реките са само част от това богатство, което тук, където живея, е все още прекрасно и съхранено напълно естествено. Не липсват и посегателства, но засега те са малко и това ме радва.