И мало едно време една златна рибка на име Миши. Тя била много красива. Миши живеела в река Дунав, там имала много красив и приятен дом. Тя си нямала семейство, но много държала домът й да бъде чист и подреден. Рибката си имала доста приятели, но най-много обичала Вили, една слаба рибка. Те били неразделни приятелки. Един ден решили да се разходят и да разгледат река Дунав, защото живеели в реката, но не я познавали много добре. Тръгнали двете на разходка.
Двете неразделни приятелки плували десет дни. Вили се изморила и рекла на Миши:
- Миши, нашата река била много красива, уютна, чиста – рекла учудена рибката.
- Да, наистина е красива, но не зависи от нас дали ще бъде винаги такава реката. Зависи от хората, които не опазват реките и езерата. В тях живеят много обитатели, каквито сме и ние. Дано винаги да бъде така чиста и красива! – рекла рибката, която обичала и държала много на чистотата.
Докато двете рибки си говорели, към тях се присъединила и една стара риба, която била родена, когато се състояло голямото почистване на реката от хората:
- Знаете ли преди години как хората се грижеха за реките и за техните обитатели? Когато излизах за сутрешната си разходка, виждах как се гмуркаха хората при нас, за да изчистват отпадъците. Сега ще ви заведа до най-замърсената част на реката - заговорила им мъдро старата риба.
Те заплували напред към замърсената част на Дунав. Като се приближили, започнали да им лютят очите. Вили се задавила от лошия мирис. Като се огледали, рибките видели какви ли не излезли от употреба вещи. Старата риба й станало лошо и я заболяла главата от лошия мирис на боклук.
Когато приближили, чистницата риба Миши започнала да се ядосва:
- Как може толкова да е замърсена една река! - ядосано попита Миши.
- Ами хората си изхвърлят всички отпадъци тук, отпадните води също тук идват, хората не ги интересува, че един ден ще загубят толкова много водни приятели. Един ден този боклук ще прелее и ще дойде по нашите земи. И всички ще умрем от замърсяването - заговори тъжно старата риба.
- Ех, не ни остава дълго време живот, трябва да се върнем и да предупредим нашите съседи, че скоро ще дойде замърсената вода - разплака се Вили.
Разочарованите риби заплуваха колкото се може по-бързо към подводните си къщи. Когато влязоха рибите в града, се развикаха:
- Спасявайте се, мръсните води ще дойдат всеки момент и всички ще умрем – разтревожено заговорила Миши.
- Без паника, като създаваме паника, се забавяме все повече – мъдро, бавно заговорила старата риба.
Всички риби започнали да се събират на площада на града с личния си багаж, децата и част от покъщнината. Най-отпред застанали Вили, Миши и старата риба, те заговорили:
- Сега поемаме към Черно море, там ще заживеем. Единственият ми съвет е да плуваме колкото се може по-бързо и да няма жертви – рекла мъдрата риба.
Всички риби заплували бързо към бъдещия им дом. Някои стари баби, дядовци започнали да падат по земята от умора и загинали. Било много тежко за всички как мрат рибите. След дългия път част от рибите стигнали до Черно море. Когато се огледала, Миши запитала старата риба:
- Защо толкова малко риби оставахме?
- Не всички риби оцеляха – разплака се тъжно старата риба и падна на земята.
- Недей, моля те, не ни оставяй, моля те – безнадеждно се молеше Миши.
Поуката от тази приказка е, че трябва да опазваме реките чисти, защото вместо нас страдат животните!
