К акво е за мен отечеството? Един въпрос, на който ми е много лесно да отговоря. За хората отечеството е място, на което са израснали, там, където са се родили. А за мен това е дунавският парк на малкото тихо градче Тутракан. Парк, който се намира на брега на великата река Дунав. Величествен парк, в който можеш да се нарадваш на чуруликането на врабчетата, обикалящи наоколо. Да се нагледаш на прекрасния залез, докато седиш на някоя пейка, вгледан в това как слънцето се скрива, докато образува такива красиви пурпурночервени цветове и прави място на любимата си луна.
Можеш да слезеш там, край нашата река, по всяко едно време на деня и да видиш най-различни красоти. Дали как рибарите ловят риба край брега или тези, впуснали се с лодките си в ширините на реката. Деца, които играят на гоненица и се смеят с глас или тези, които бягат след светулките и се забавляват от все сърце. Можеш да видиш и някои, впуснали се в приказния свят на увлекателните романи и развлекателните четива. Или тези, които се трудят и искат да покажат на света своите способности. Спортувайки типично дунавски спортове, за да покажат на света типичните за крайдунавските селища речни спортове. Те тренират кану-каяк, плуване, участват в състезания за преплуване на реката и още много други спортове.
А на 6 януари, на Йордановден, се хвърлят в леденостудените води на река Дунав в надпревара за кръста Христов. Обичам тези спортове и народни празници, свързани с реката. Когато стъпя в началото на новоизградения крайдунавски парк, имам усещането, че се пренасям в друга галактика. Тук хората са усмихнати, лъчезарни. Съприкосновението с природата, с реката, въздейства релаксиращо. Дори само когато минеш оттам, това място те зарежда с такава силна положителна енергия, че те превръща в най-щастливия човек на света. На мен така ми въздейства, надявам се и на всеки друг, който прекарва всеки свободен час в това най-красиво за моите съграждани място и за гостите на града.
Всяка година на 29 юни честваме деня на европейската река Дунав, а на 21 септември е денят на нашия град Тутракан. Това са едни прекрасни празници, на които хората се веселят в крайдунавския парк. Там аз откривам нови приятелства, създавам спомени, вечни и трайни, дори само като гледам страхотния Дунав, разперил се до небесата. Наблюдавам и отсрещния румънски бряг с красивата зелена гора и неусетно ме обзема хармонията. Тази красота ми въздейства като магия, аз ставам смирена, чувствам се като обновена и преродена. След един час, прекаран край уникалната река, в мен няма и останка от агресия и гневни нотки. Светът за мен става дружелюбен и много примамлив. Така ми влияе досега с нашенската красота природна и крайречна.
Моето красиво отечество се олицетворява с крайдунавския парк. Той е страхотно място за малки и големи. Едно място, на което можеш да се насладиш многократно. Там, където няма малки и големи, а всички са едно цяло, като едно голямо семейство. Тук се чувствам себе си, аз съм спокойна и нямам никакви грижи и притеснения, а всичко е красиви преживявания. Точно на това място всеки се чувства като у дома си. Докато си там невероятната гледка и миризмата на чистия въздух може да те успокоят от напрегнатото ежедневие и да те извисят над облаците. Това е едно прекрасно и уютно място за мен и моите близки. Място, направено така красиво от нас, гражданите на Тутракан. И ние не само му се наслаждаваме, а го поддържаме и пазим. Това е мястото на спокойствието и уникалната гледка и рано сутрин при изгрев, и късно вечер, при залез. Няма такъв залез каото нашия. Той е така уникален, че се е превърнал в символ на Тутракан. Обичам да го съзерцавам вечер, унесена по него той е моят катализатор. Чувствам се леко, приятно.
Имам нужда от тази гледка и като че нещо спонтанно ме тегли натам винаги, когато съм свободна. Едно очарователно място, което аз обичам много. Обожавам да прекарвам всяка една секунда от свободното си време там, като седя и мечтая, наслаждавам се на заобикалящите ме хора и на красотата на това дарено ни от бога толкова силно въздействащо ми място.
Всички тези наши местни красоти ги обичам неимоверно много и не бих ги заменила за нищо чуждо на света. Остава ни само да ги завещаем така красиви и на нашите деца! Нека се обединим около мисълта: Пазим ли Дунава чист и красив днес, ще го имаме и утре, и в бъдеще!
