Д ан Колов е български борец и кечист, който и до днес е смятан за най-великия борец на всички времена, наричан "Кинг Конг", "Кралят на кеча" и "Балканският лъв", той е легенда в бойните изкуства.
Дончо Колев Денев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, Севлиево. Той е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев.
Дончо е едва на 4, когато баща му умира. Тогава на бъдещия борец се налага да стане овчар, за да се прехранва. През 1905 г., когато е на 13, напуска страната и заминава за Унгария.
Първо работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. Дончо се среща с прочутия български борец Никола Петров, който го съветва да замине за Америка и така на 17 години Дан заминава за САЩ с група българи. За да се издържа в САЩ, той се занимава с най-различна тежка работа - работи като хамалин, миньор, работник по пристанища, строител в железниците.
Интересен факт е, че първият медал, който Дан Колов получава, не е свързан със спорта, а е заради работата му като строител на електроцентрала в Айова, САЩ.
По време на този период той бързо придобил известност със своята невероятна физическа сила.
Първоначално Дончо започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби. Първите си победи на сцена постига по време на турнирите в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа.
Колов приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек и много други.
Преди да бъде открит и трениран за професионален борец от поляка Збишко Циганевич, Дан Колов е напълно самоук.
Известен е с това, че е първият борец, който успява да спечели два пъти "Диамантения пояс" за световен шампион тежка категория при професионалистите.
Победите на младия борец на организираните от цирка турнири скоро му донасят славата на най-известния кечист на територията на САЩ и впоследствие Дан Колов е поканен на турнир в Япония, където участва в една от най-легендарните си срещи - с японското чудо Джики Хиген "Удушвача", идол на японската борба, непобеждаван никога.
Борбата е изключително тежка като в крайна сметка Дан счупва гръбнака на Джики Хиген и така печели битката. Японската публика полудява и се нахвърля на Колов, а охраната едвам го спасява. Българинът тайно напуска Япония и се зарича никога повече да не стъпи там, „където хората не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил техен борец…“.
През 1933 г. на големия турнир по кеч в Париж нашият борец побеждава всички наред. На финала той се среща с Анри Деглан - "Човекът с хилядата хватки", който по това време е европейски, световен и олимпийски шампион. Дан Колов го побеждава като това му носи титлата "Европейски шампион" и престижния "Диманатен пояс".
За "Балканския лъв" следват редица успешни мачове по цял свят - Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия, включително побеждавайки забележителни тибетски майстори.
След 30 години в чужбина Дан Колов се завръща в България и продължава да участва в двубои и в родината. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“.
Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце и безгранична щедрост, помагайки на множество българи, както в България така и в чужбина. Спортните успехи го правят милионер, като борецът раздава всичко за благотворителност.
Първият самолет на българските пощи е купен от него. Колов създава школи по борба, тренира младите спортисти, но също така и продължава да се състезава почти до последните си години.
Дан е награден посмъртно със званието "Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.
Последният двубой на великият българин е срещу Ал Перейра в София през 1939 г., една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза.
Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител. Дан Колов умира на 26 март 1940 г. под грижите на близките си в родното си село.
Погребан е с лице към Балкана - "Балкан срещу Балкан". За съжаление не успява да създаде свое семейство, а за интимния му живот се знае твърде малко.
Дан Колов има около 2000 схватки на тепиха, губейки едва 72 от тях. Той е един от най-успешните български спортисти за всички времена. Дан Колов е легенда, той е най-силният българин с огромното сърце и безкомпромисна любов към България.
Още портрети на велики личности:
Писателят златотърсач, който си отива с Халеевата комета
Историята на Краля на ужаса - Алфред Хичкок
Лев Толстой - нещастен посвоему
