Защо Европа е на кръстопът

Е вропа е на кръстопът, изправена пред съдбоносен избор, хората отчаяно искат да бъда чути.

Това заяви в речта си пред евродепутатите в Страсбург италианският премиер Джузепе Конте. Дебатът за бъдещето на Европа бе дългоочакван по време на пленарната сесия през февруари.

Конте предупреди, че сред най-големите рискове за Европа са разделението по миграционния въпрос и популизмът.

"Имаме възможност да предотвратим случващия се процес на откъсване на управляващите от гражданите. Подобен ход на събитията, ако продължи да бъде подхранван, може да доведе до спукването на балона на целия Европейски проект. Подобен "обратен завой" може да бъде постигнат единствено чрез солидарност и сближаване между държавите-членки", отбеляза Конте.

Според него, трябва да се помисли за следващата финансова рамка и за повече средства за охрана на границите. Той поиска и създаването на единна европейска отбрана.

Също, според италианския премиер, са необходими радикални действия срещу популизма.

Какво е бъдещето на Европа коментираха пред журналисти и някои от българските евродепутати.

От изказванията им стана ясно, че те виждат оптимизъм в бъдещето на Европейския съюз след изборите през май, както и след Брекзит. Някои от тях подчертаха причините защо е важно да бъдем част от общност, защо е от значение всички да работим заедно и ЕС да говори в един глас.

Повод за коментар стана и публикуваното в "The Guardian" и "Libération" отворено писмо на 30 от водещите интелектуалци в световен мащаб, които предупреждават, че идеята на Европа е под заплаха.

Какво казаха някои от българските евродепутати, прочетете по-долу:

Асим Адемов, ЕНП/ГЕРБ

Досега разбрахме какво не иска Великобритания, но не и какво иска. Хаосът с Брекзит е пълен. Трябва да бъде уточнено при какви условия Великобритания ще напусне ЕС. По повод писмото на интелектуалците - че Европа се разпада - слуховете ще се окажат пресилени. По-добре е да сме заедно и заедно да градим бъдещето си, вместо да се разделяме и разпадаме. От почти 70 години на територията на Европейския съюз няма военни действия, подчерта евродепутатът.

Ева Майдел, ЕНП/ГЕРБ

Този период на несигурност, който се създаде във Великобритания (заради Брекзит, бел. ред.), е много ясен знак за англичаните защо да бъдеш част от Съюза е много по-добър вариант, отколкото да си извън него. Когато Великобритания направи своя референдум, никой в никакъв момент не обясни как ще се случи Брекзит и може би това е един от големите проблеми. В последните месеци виждаме голяма подкрепа за европейския проект по споразумението на излизане на страната – всичко това помага да гражданите да осъзнаят ползите от това да бъдеш част от Общността.

Андрей Ковачев, ЕНП/ГЕРБ

Общата идея на Европейския съюз е да преодоляваме омразата, разделението, несправедливите граници, създадени по един или друг исторически договор. Така както няма разлика докато преминаваш от Франция в Германия - никой не те спира на границата, икономически двете страни си приличат - така трябва да бъде из целия Европейски съюз. Когато всички сме добре, тогава няма как да съществуват конфликти или да решаваме проблемите си по бойните полета.

В Съвета на Европа трябва по-бързо да се взимат решения, да говорим с един глас.

В този ред, Ковачев подчерта желанието си за скорошен старт на преговорите за влизането на Македония в ЕС. Не искаме Договорът за добросъседство да остане само на хартия, добави още той.

Момчил Неков, БСП/ПЕС

Няма как да видиш европейската политика, щом въпросите на местно ниво не се решават. С европейските фондове се замитат националните проблеми под килима. Вместо да говорим за усвояване на средства, необходимо е да се говори за целево усвояване на средства - в умения, в човешкия капитал, в развитие на отделните региони.

В България се действа на обратен принцип - всичко положително, което идва от Брюксел, се представя като национален проблем, а в същото време проблеми, които са на национално равнище - се реферират към Брюксел.

Затова е необходима по-голяма информираност на гражданите. Затова апелирам кампанията за европейските избори да мине под надслов "да информираме гражданите".

Европейската и националната политика трябва да се синхронизират. Пред Европейския съюз се представя, че нещата в България са прекрасни, но нека тези, които го твърдят, да се разходят в Северозападна България. Къде са националните политики, щом не можем да сравняваме българския брутен вътрешен продукт, с австрийския.

Трябва повече да се работи по това националният интерес на България да бъде чут в Европа.

Искра Михайлова, ДПС/АЛДЕ

Отвореното писмо на интелектуалците приемам като много добър знак, че и тихите градители на Европа също имат глас. В момента сме свидетели на един синдром, който е характерен и за България, и за Европа: хората, които са негативно настроени, които оспорват всичко, са много шумни, запълват публичното пространство с мнението си. Хората, които работят за просперитет – те са по-тихи и обикновено не ангажират общественото внимание. Аз разчитам на вторите. Кога за последен път чухме учител, университетски преподавател да изкажат мнението си. Добре че беше това писмо, за да чуем мнението на такива хора. Такива хора работят тихо, не са част от шума, който се налага напоследък като негативен процес. Убедена съм, че хората от втория тип ще подкрепят европейския проект за бъдещето на Европа, защото виждат смисъла в него.

За да имаме демокрация в Европа трябва да гарантираме институции, които да отстояват тази демокрация. Защото демокрацията е в пленарната зала на европарламента - всеки може да каже мнението си.

Светослав Малинов, ЕП/ДСБ

Сътресения в Европа след Брекзит няма да има. Сътресения ще има обаче за гражданите на страната, ако тя излезе без споразумение.

На този етап Великобритания е толкова тежко разделена, че няма да може да остане в ЕС, защото Общността вече се е развила и преместила от мястото, на което Великобритания я завари по време на Брекзит.

Малинов съобщи, че се водят дискусии за обща европейска прокуратура и има номинации кой да бъде европейски главен прокурор. Това е нещо, върху което Великобритания налагаше вето години наред, посочи той. Друго нещо, върху което страната дълго е налагала вето – за засилено финансирано сътрудничество в сферата на отбраната, обясни той.

Моята прогноза е втори референдум във Великобритания. Сегашните студенти ще усетят една по-затворена Великобритания, ще усетят разликата, ще си поискат Европа обратно, но не сега – след 20 години, смята евродепутатът.

Миналата седмица в Страсбург се проведе дебат за бъдещето на Европа, месеци преди изборите за нов Европейски парламент.