В ърховният касационен съд (ВКС) публикува на сайта си Годишният доклад за дейността на ВКС през 2025 г., приет единодушно от Пленума на съда на 29.04.2026 г., и Докладът за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2025 г., приет единодушно от Пленума на Висшия съдебен съвет на 28.05.2025 г.
Публикувани са и следните приложения:
- Приложение 1 – Статистически таблици за дейността на ВКС през 2025 г.;
- Приложение 2 – Информация относно движението през 2025 г. на делата за корупционни престъпления във ВКС;
- Приложение 3 – Информация относно движението през 2025 г. на делата срещу журналисти и медии във ВКС;
- Приложение 4 – Получени през 2025 г. уведомления от ръководителя на НК на ВКС по реда на Глава тридесет и първа „а“ от НПК;
- Приложение 5 – Обобщени статистически таблици за дейността на съдилищата за 2025 г.
Дейността на Върховния касационен съд през 2025 г.
Според статистическите данни и през изминалата година се запазва тенденцията за високо натоварване на съдиите от Върховния касационен съд, въпреки че се наблюдава известно намаление както на постъпленията, така и на общия брой на делата за разглеждане.
Към 1 януари 2025 г. останалите несвършени от предходната година дела са 4602. Броят на тези дела е с 617 по-малко в сравнение с 2024 г., когато несвършените дела в началото на периода са 5219. През 2023 г. останалите от предходната година несвършени дела са 5038 броя, през 2022 г. те са 4983 броя, а през 2021 г. – 4110 броя.
Постъпилите през 2025 г. общо 8766 дела са с 200 броя по-малко в сравнение с постъпилите през 2024 г. 8966 дела. През 2023 г. тези дела са 8824 броя, през 2022 г. са 8790 броя, а през 2021 г. – 9099 броя.
Общият брой на делата за разглеждане през 2025 г. е 13 368. Отчита се намаление с 817 дела в сравнение с 2024 г., когато всички дела за разглеждане са 14 185 броя. През 2023 г. тези дела са 13 862 броя, през 2022 г. са 13 773 броя, а през 2021 г. са 13 209 броя.
В Годишния доклад за дейността на ВКС през 2025 г. се подчертава, че за върховните съдии съществуват множество ангажименти, които не са свързани пряко с правораздаването и с упражняването на конституционното правомощие на съда за уеднаквяване на съдебната практика чрез тълкувателна дейност. Съдиите от Върховния касационен съд имат редица други задължения, свързани с: участия в работни групи и междуинституционални формати; подготовка за изпращане на становища до Конституционния съд на Република България и такива в рамките на съгласувателни процедури; изготвяне на становища по законопроекти и участия в заседанията на комисиите на Народното събрание при тяхното обсъждане; членства в многобройни междуинституционални органи; анализиране на съдебната практика и подготвяне на отговори по въпросници от върховни съдилища от държави – членки на Европейския съюз (ЕС), постъпили във ВКС в рамките на членството му в Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС, на въпросници, изпратени от Асоциацията на върховните съдилища в страните – франкофони, както и на такива, получени от органи на ЕС, на Съвета на Европа и други; участия в конкурсни комисии, в помощни атестационни комисии и в държавни изпитни сесии, както и в обучения като лектори, в семинари, конференции и дискусии като представители на Върховния касационен съд.
При всички посочени задължения, несвързани пряко с правораздавателната дейност, но ангажиращи експертен ресурс за продължителен период от време и с различна тематика, съдиите от ВКС през изминалата 2025 г. са решили общо 9281. По този показател се отчита намаление с 279 дела в сравнение с 2024 г., когато общият брой на свършените дела е 9560. През 2023 г. решените дела са 8611 броя, през 2022 г. тези дела са 8678 броя, а през 2021 г. те са 8213 броя.
Останалите несвършени дела към 31 декември 2025 г. са 4066 броя, което свидетелства за по-голяма бързина на правораздаването във Върховния касационен съд, като се има предвид, че в края на 2024 г. несвършените дела са с 536 броя повече – тогава тези дела са 4602 броя. През 2023 г. те са 5219 броя, през 2022 г. са 5038 броя, а през 2021 г. – 4983 броя.
По отношение на кадровата обезпеченост на Върховния касационен съд в годишния доклад се отчита подобрение на ситуацията през 2025 г. – към 31 декември при щат от 122 съдии от титуляри са заети 104 съдийски места (в посочения брой е включен и председателят на съда), а 15 са командированите магистрати, докато в края на 2024 г. едва 93 са титулярните съдии. За поредна година се отбелязва липсата на детайлна законова уредба за командироването на магистрати въпреки множеството предприети инициативи в тази насока и сформираните работни групи в Министерството на правосъдието. „Промяната в Закона за съдебната власт в тази част обаче следва да се обвърже и с изменение на уредбата за провеждането на конкурсите за повишаване, тъй като прекалената им продължителност при действащата регламентация (включително и по отношение на процедурата по обжалване), както и непоследователното им планиране, по необходимост налагат продължително командироване, без което работата на Върховния касационен съд би била практически блокирана“, пише председателят на ВКС в доклада.
За поредна година е висока активността на ВКС, насочена към уеднаквяване на съдебната практика в изпълнение на основната конституционна функция на съда по чл. 124 от Конституцията – да осигурява точното и еднакво приложение на законите по наказателните, гражданските и търговските дела, като по този начин се създава предвидимост на тълкуването на законодателството и правоприлагането по делата. За постигане на качествено и предсказуемо правосъдие през 2025 г. във Върховния касационен съд са образувани общо 10 тълкувателни дела и са постановени общо 6 тълкувателни решения. Отправено е едно преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
През 2025 г. Върховният касационен съд продължава да е ангажиран с изпълнение на част от препоръките в докладите на Европейската комисия за върховенството на правото. Задължения за съда са регламентирани и в Постановление № 240/24.09.2019 г. на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане. Съдът продължава да изпълнява ангажимента си да гарантира проследяването на делата с предмет корупционно поведение и практики при ясно открояване на производствата с подсъдими лица, заемащи висши публични длъжности, на производствата, свързани с организирана престъпност, както и на тези срещу журналисти и медии.
Образуваните във ВКС през 2025 г. дела с предмет корупционно поведение и практики са 25 броя. От тях 3 са срещу лица, заемащи висши публични длъжности – общински съветник, кмет и директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация“. Решените във ВКС през отчетната година дела за корупционни престъпления (включително производства, образувани през предходни години) са общо 18 броя. От тях 5 са срещу лица, заемащи висши публични длъжности – общински съветник, двама кметове, прокурор, директор на разузнавателна служба.
От публикуваната информация в секцията „Регистър на делата срещу журналисти и медии“ в сайта на ВКС е видно, че през 2025 г. пред ВКС са образувани общо 22 дела от наблюдавания тип: 21 граждански производства срещу журналисти и медии по подадени касационни жалби срещу решения на въззивните съдилища; 1 наказателно дело по искане за възобновяване на производството срещу осъден журналист, подадено от главния прокурор въз основа на решение на Европейския съд по правата на човека, с което е констатирано нарушение на чл. 6 и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
В годишния доклад се отчита и своевременно актуализиране в сайта на съда на Регистъра на делата за трафик на хора, разгледани от ВКС, в изпълнение на задълженията на институцията по Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите.
В страницата на ВКС, секция „Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник“, и пред отчетната година се поддържа актуална информация за постъпилите сигнали до ръководителя на Наказателната колегия на ВКС по реда на Глава тридесет и първа „а“ от НПК за разследване на престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или от негов заместник. През 2025 г. по подадени уведомления по реда на Глава тридесет и първа „а“ от НПК са образувани общо 18 преписки. С разпореждания на заместника на председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия 8 преписки са изпратени на и. ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, а 10 преписки са изпратени на Софийската градска прокуратура за произнасяне по общия ред.
В годишния доклад за пореден път се обръща внимание на недостатъците в законодателната уредба на механизма за разследване на главния прокурор или негов заместник.
Правораздавателната дейност на съдилищата през 2025 г.
В Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2025 г. освен информацията за работата на ВКС са представени и основните акценти от годишните доклади, изготвени от председателите на апелативните съдилища. Предоставена е и статистическа информация за движението на делата общо за всички съдилища (без административните) през отчетната година.
Общо за съдилищата (включително ВКС) данните показват, че висящите в началото на 2025 г. дела са 120 394 броя, а през предходната 2024 г. тези производства са с 4072 броя по-малко – 116 322 висящи дела.
Постъпилите през отчетния период дела намаляват в сравнение с предходната година – те са 509 722 броя, докато през 2024 г. са с 15 175 броя повече – 524 897 дела.
Всички дела за разглеждане от съдилищата през 2025 г. са 630 116 броя, а през 2024 г. са 641 219 броя, тоест през отчетния период се констатира намаление с 11 103 дела.
През 2025 г. съдилищата в Република България (без административните) заедно с ВКС са свършили общо 509 979 дела, като 417 625 броя от тях са приключили със съдебен акт по същество, прекратените производства са общо 87 714 броя. През предходната 2024 г. общо свършените дела са с 10 652 броя повече – 520 631 дела. От тях 422 396 броя са приключили със съдебен акт по същество и 93 519 броя са прекратените производства.
Към 31 декември 2025 г. в съдилищата (включително ВКС) са останали висящи 120 116 дела – с 278 броя по-малко от нерешените дела в началото на периода, което е добър показател за бързината на правораздаването. През 2024 г. в края на годината са останали висящи 120 565 дела – с 4243 повече в сравнение с нерешените дела в началото на годината, когато са 116 322 броя.
При преглед на данните за последните три отчетни години е видно, че постъпилите дела общо в съдилищата (включително ВКС) през 2023 г. са 489 495 броя, през 2024 г. достигат до 524 897 броя, а през 2025 г. намаляват до 509 722 дела. Идентична е динамиката през последните три години и по отношение на общия брой на делата за разглеждане. Докато през 2023 г. тези производства общо в съдилищата (включително ВКС) са 611 148 броя, през 2024 г. достигат до 641 219 броя, а през 2025 г. намаляват до 630 116 дела.
През последните години съдилищата (включително ВКС) полагат сериозни усилия да решават все по-голям брой дела в рамките на годината, за да намалява броят на висящите производства в края на периода. През 2023 г. свършените дела са 494 796 броя, през 2024 г. са рекордните 520 631 свършени дела, а през 2025 г. са 509 979 броя – по-малко от 2024 г., но значително повече от 2023 г.
В Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2025 г. е предоставена и информация относно провежданата от съдилищата активна и устойчива комуникационна политика, насочена към медиите и обществото. Продължава да се констатира многообразие на включените външни целеви групи и задълбочаване на съдържанието на проведените събития. Съдилищата и през отчетната година използват паралелно както традиционните методи на общуване с външни публики – свободно присъствие на журналисти и на граждани в съдебните зали по дела с обществен интерес, провеждане на дни на отворени врати, срещи с ученици, студенти, партньори от неправителствени организации, така и алтернативните подходи за връзки с обществеността и за информиране на гражданите чрез онлайн присъствие и дейности, осъществявани чрез профили в социалните платформи и канали за дигитална комуникация. Заключението е, че и през 2025 г. комуникационната политика на Върховния касационен съд и съдилищата в Република България продължава да се подчинява на основните принципи за откритост и прозрачност при предоставянето на информация за съдебната система на всички медии и на обществеността.
