С мисълът и ползите от Шенген са много повече от премахването на граничните проверки. Освен автомобилните превозвачи, неудобства от наличието на граница между България и Румъния изпитват и останалите отрасли на икономиката.
Това обяви изпълнителният директор на Търговско-промишлена палата Враца Мая Милова по време на кръгла маса на тема „България и Румъния в Шенген- въпросът е не дали, а кога?“.
Милова припомни, че Шенгенското споразумение е на база на две свободи на Европейския съюз – свободното движение на стоки и на хора.
„И точно това ще бъде базата за създаване на едни успешни партньорства от двете страни на Дунав. ТПП Враца за последните 15 години изпълни доста успешни проекти с колеги от Румъния. И наистина има интерес от български фирми да разширят своя бизнес и в Румъния“, сподели Мая Милова.
По думите ѝ при падането на Шенген ще става много по-лесно и наемането на хора, и самото придвижване на стоки, а премахването на границата ще доведе до облекчаване на пътуванията и за самите граждани. Това би довело до повишаване на конкурентоспособността на фирмите от трансграничните региони, категорична без Милова.
„Ползата за бизнеса ще е огромна и ще може да се разшири, като български и румънски фирми ще могат да излязат заедно по-силни на вътрешния пазар на ЕС“, посочи още изп.дир. на ТПП Враца.
Притеснение от влизането в Шенген изказа участващият в срещата румънски инвеститор Кристиан Пасарика.
Според него това може да доведе до глад за работна ръка в двете държави. По думите му и сега бизнесът изпитва голяма нужда от работници, а когато отпаднат всички граници, хората ще може по-лесно да бъдат наемани другаде.
„И тогава единствените неща, от които ще можем да се изхранваме, ще бъдат транспортът и туризма“, обясни Пасарика, но допълни, че прегръща идеята на румънския евродепутат Мариан-Жан Маринеску за отпадането на границата между Румъния и България.
„Съгласен съм с него, че трябва да продължим да се борим за икономическа стабилност между Румъния и България, която да включва свободно преминаване между двете държави. По този начин можем да станем продуктивен връх за централна Европа“, посочи Кристиан Пасарика.
