Кризата е унифицирала студентството, то вече не се държи като елит, смята социологът Живко Георгиев.
"Изненадващо е, че студентството ни вече не се държи като елит, като специфична група със своя собствена диагноза за това какво се случва в страната.
Най-силната хипотеза защо е така е може би, че всички проблеми, които засягат българското общество, резонират върху тяхното всекидневно битие. Кризата ги е унифицирала", коментира социологът.
В двайсетте години на преход студентите продължават да са най-оптимистично настроената социална категория.
Сега също са такива, няма друга социална група, при която оптимистите постоянно да са повече от песимистите. Това е оптимизъм на волята и на жизнените стратегии.
Студентите вярват, че могат и, че ще успеят да се преборят за своите идеали, мечти и цели, отбеляза експертът.
Според Георгиев масовият български студент прави избора си в рамките на достъпните дестинации, там където разчетите по евентуалните разходи за следването са поносими за домакинствата, а това би имало негативен ефект за университетите и за интелектуалния капацитет на нацията.
По неговите думи все повече вузове се превръщат в университети с регионален обхват, не се отварят към света, а напротив развиват се по логика, която ги затваря в локални общности.
Причината е в икономическите възможности на семействата, родителите и студентите.
Студентите от по-заможни семейства директно отиват да учат в чуждестранни университети, посочи социологът.
Много е висок процентът студенти, които не знаят защо са в университета
Там са единствено, за да получат някаква диплома. Така не се създават специалисти, коментира евродепутатът Ивайло Калфин.
Той е инициатор на проекта "Образователните програми и достъпа до пазара на труда в ЕС - шансове и предизвикателства пред българските студенти".
През следващите години образованието ще бъде един от основните приоритети на ЕС - това може да се види във всички стратегически документи, които се изработват включително и в приетата Стратегия "Европа 2020", заяви Калфин.
Той открои петте конкретни цели, свързани с качеството на образованието.
Първата е да се намали броят на ранно отпадналите от училище. България стои добре в това отношение - традиционно в България малко деца отпадат преди да завършат средното си образование. Тенденцията в ЕС е до максимум 10% от децата да отпадат от училище, посочи евродепутатът.
Втората цел е създаването на минимум 75% заетост в страните членки на ЕС, като се прави разлика между безработни и заети.
У нас през последната година безработните намаляват, намалява и количеството на заетите, което означава, че все повече хора се отчайват от пазара на труда и въобще не присъстват в статистиката, коментира Калфин. Европейското решение на този въпрос е свързано с квалификацията и образованието, отбеляза той.
На трето място изследвания на ЕК показват, че 35% от новите работни места през следващите десет години ще бъдат за хора, които имат високо образование. И ако искаме икономиката ни да върви в крак с тази в ЕС, трябва да гарантираме високо европейско ниво на поне 35% от завършващите в български учебни заведения, заяви Калфин.
И в ЕС, и в България безработицата сред младите хора е два пъти по-голяма от общото число на безработицата.
В момента нивото на общоевропейската безработица достига до 21%. Това е висок процент и проблемите, които имаме у нас не са само български, но и на европейските страни, коментира Ивайло Калфин.
Според него ако у нас не сме дори по-добри в образованието си, страната ни ще изостане изключително много по отношение на квалифицирани кадри и по отношение на икономическия потенциал.
Следващата година ЕК ще предложи европейска Стратегия за висшето образование, в която да се създадат всички стимули за изтегляне нагоре на качеството на висшето образование.
Ще се направи европейска класация на университетите, ще се създадат стандарти и стимули, които да насърчават младите хора да влизат в университетите и да завършват добра специалност. Не трябва да чакаме ЕК или ЕС да ни повиши качеството на образованието, каза евродепутатът.
Студентската мобилност
Един от основните инструменти, които ЕК предлага, са свързани с мобилността както по отношение на образованието - възможността на студентите да учат в различни държави, така и мобилност по отношение на заетост - временна и трайна.
Една от съществуващите системи за заетост е сайтът - EURЕS - сайт за първо работно място. През последните години тази система има доста добро развитие - около 700 хил. души в Европа посещават този сайт ежемесечно, отбеляза Ивайло Калфин.
Със 129% са се увеличили за три години работодателите, които дават оферти в този сайт. С 18% е нараснал броят на публикуваните автобиографии на млади хора. Целта е тази система за заемане на работа да бъде много по-стимулирана, за да могат все повече млади хора да бъдат наемани и да пътуват, коментира евродепутатът.
В области, в които се търсят технологични и високо квалифицирани специалисти само дипломата, от който и да е университет не върши работа - важно е качеството на образованието, коментира Калфин.
Всички, които учат в чужбина и след това искат да се върнат и да работят тук, трябва да минат през безумна процедура за признаване на дипломите. Така няма да подобрим качеството на българското образование, каза евродепутатът. Страната ни има голям проблем, свързан със студентската мобилност.
Много малко хора участват в програмите за обучение в чужбина,
например Еразъм. Проблем е незабележимо малкия брой студенти, които идват в България по програма Еразъм, посочи Калфин.
Когато в нашите университети влязат чужди студенти и преподаватели, когато кредитите, които се дават за образование в един семестър по различни предмети съвсем свободно могат да се движат из цяла Европа, тогава можем да кажем, че създаваме условия за по-голяма мобилност.
Калфин цитира данни от изследване на ЕС, според което 40% от работодателите оценяват много високо, ако един текущо завършил студент има опит от учене и живот в различни европейски страни.
60% от работодателите предпочитат да наемат служители, които са минали някаква професионална квалификация, било на университетско равнище или на професионално равнище в друга страна от ЕС.
