Д окато се изкачват към Седемте рилски езера в българската Рила планина, американците Морийн Томсън и Джеръми Майърс поемат свежия планински въздух и издишват бавно. Двойката от САЩ, която се премества миналата година в България, казва, че страната със своите „зашеметяващи“ планини, гори, минерални извори, езера и реки често ги оставя без дъх.
Когато Томсън и Майърс не изследват красиви езера, те обикновено се отправят към „някой стар манастир, скрит в хълмовете“, към водопад или на „спонтанна разходка, която се превръща в еднодневно пътуване“. „Има нещо дълбоко успокояващо в това да живееш на място, където природата не е просто дестинация. Тя е част от ежедневието“, казва Томсън пред Си Ен Ен (CNN).
От САЩ до Мексико и Еквадор
Защо двойката, живяла преди в Денвър, щата Колорадо, решава да се премести в страна от Югоизточна Европа? Томсън и Майърс обясняват, че това не е първият път, когато напускат САЩ, за да започнат нов живот в чужбина — правили са го вече два пъти.
„Не знам дали искам да живея и да умра в страната, в която съм родена,“ казва Томсън, подчертавайки, че двамата не са „антиамерикански настроени“, но не искат да водят „скучен, еднообразен живот“. Двамата са женени от 2007 г. и съвместно управляват американски бизнес за сватби — Blue Sky Elopements. Още преди години осъзнали, че могат да работят практически отвсякъде, и решили да се възползват от тази свобода.
Първият им опит да се установят в чужбина бил през 2012 г., когато се преместили в Мексико. Но след две години се върнали в САЩ поради проблеми със „сигурността“ и „инфраструктурата“. Казват, че било трудно да управляват бизнеса си оттам заради постоянни проблеми с интернет връзката. „Плюс това, мисля, че просто не бяхме готови,“ признава Томсън. „Така че се върнахме в Съединените щати“.
Въпреки разочарованието, че Мексико не се оказало тяхното място, двамата не се отказали от идеята да живеят някъде другаде. Почти десет години по-късно отново почувствали желание за промяна.
Живот в Еквадор
Този път избрали Еквадор — дестинация, която посетили през 2008 г. и която им харесала. След шестседмично „разузнавателно“ пътуване в края на 2022 г., за да преценят дали страната е подходяща за тях, Томсън и Майърс решили да направят крачката.
„Беше 2022 г., и между политическото напрежение в страната и желанието за приключения си казах: „Хайде да опитаме другаде“, спомня си Томсън. През 2023 г. двамата, заедно с котките си Деймън и Питияс, се преместили в Еквадор и бързо се потопили в живота в южноамериканската страна, известна с разнообразните си пейзажи и природа.
Наели апартамент в Кито и вложили време и средства, за да го направят уютен, решени да успеят този път. Но след 18 месеца осъзнали, че Еквадор е „лош избор“ за тях.
„Ние сме интроверти,“ обяснява Томсън. „Не сме срамежливи, но обичаме тишината и спокойствието. А латиноамериканските култури са шумни. Ритъмът на живот е съвсем различен от това, с което сме свикнали“. Тя допълва, че често имало прекъсвания на тока и че страната се е променила напълно в сравнение с това, което са видели през 2008 г.
След като миналата година в Еквадор беше обявено извънредно положение заради вътрешен въоръжен конфликт, Томсън решила, че е време да си тръгнат.„Погледнах Джеръми и казах: „Това никога няма да свърши. Винаги ще има стачка, винаги ще има прекъсване на тока… Трябва да отидем някъде, където няма постоянна криза“.
Тя признава, че не се е чувствала в безопасност. Американското външно министерство дори съветва гражданите на САЩ да проявяват „повишено внимание в Еквадор“ заради риск от престъпност, тероризъм, безредици и отвличания.
Отнело ѝ известно време да убеди съпруга си да напуснат страната. „Животът в Еквадор беше достъпен, но самото преместване беше скъпо“, казва Томсън, добавяйки, че в крайна сметка дарили повечето си вещи на благотворителност.„Трябва да останеш няколко години, за да си върнеш разходите от едно такова проучвателно пътуване“.
Търсене на нов дом
След като взели решението да напуснат, двойката останала още известно време в Еквадор, докато обмисляли следващата стъпка. Създали подробна електронна таблица с потенциални държави за преместване — сред фаворитите били Франция и Словения. Те искали да живеят някъде с добри възможности за туризъм и планински преходи, приятна международна общност и умерен климат.
„Не обичаме нито прекалено топло, нито прекалено студено време — имам много тесен комфортен диапазон,“ казва Томсън. Таблицата им помогнала да вземат рационално решение, „без излишни емоции“. В крайна сметка избрали България, тъй като страната отговаряла на всичките им критерии, а местните правила им позволявали да продължат бизнеса си, докато пребивават с пенсионна виза.
„Колебаехме се между България, Черна гора и Албания,“ казва Томсън. „И трите имат красиви планини, природа, достъпен живот и подобен климат. Но ние винаги се привличаме към планините“. След като взели решението, се върнали в САЩ, за да кандидатстват за дългосрочна българска виза тип D, необходима за постоянно пребиваване.
През декември 2024 г. пристигнали в България с надеждата, че този път всичко ще се получи. Първоначално останали в София, но месец по-късно се преместили в древния град Пловдив. „Не избрахме София за постоянно, защото е прекалено голяма и Джеръми кара колело,“ обяснява Морийн.
Живот в България
Макар че все още свикват, Томсън и Майърс се чувстват чудесно в България и обожават спокойния ритъм на живот. „Тук хората работят, а после спират“, казва Майърс. „В САЩ никога не спират“.
Двамата споделят, че българите могат да изглеждат „резки“, но всъщност са много гостоприемни. Майърс е впечатлен и от храната, по-бавния ритъм на живот и невероятната история на страната. „Разбира се, и тук има политически проблеми,“ казва той, „но ние не сме въвлечени в тях. Просто сме откъснати от това“.
Макар да им е трудно да научат езика, двойката е решена да го овладее. „Местните страшно оценяват, когато опитваме да говорим български — знаят колко е трудно“, казва Томсън. Сигурността е ключов фактор за нея — в България може да се разхожда сама нощем без притеснение, нещо, което не е можела в Еквадор.
„Не се притеснявам от масови стрелби,“ казва тя. „В САЩ винаги проверявах къде са изходите. Ако чуя силен шум, тук си мисля, че е кола, а не изстрел. Просто чувствам, че мога да дишам“.
Двамата признават, че понякога им липсва американската „ефективност“, но това е компромис, с който могат да живеят. „Аз ще се адаптирам, преди да очаквам България да се адаптира,“ казва Томсън.
Ново начало в Банско
Двойката е направила приятели в Пловдив, но отбелязва, че международната общност не е толкова активна, колкото очаквали. Освен това лятото било „ужасно горещо“, споделя Томсън. След около 10 месеца в Пловдив те решават да се преместят отново — този път в планинския курорт Банско, който посетили през лятото и в който се влюбили.
„Банско ми напомня на Брекенридж в Колорадо, но запазва чара на българско селище“, казва тя. Двамата подписали 18-месечен договор за тристаен апартамент близо до центъра на града.
„Много сме развълнувани,“ споделя Томсън. „Навсякъде има маршрути за разходки, а градът се превръща в център за дигитални номади“. „Аз се вписвам идеално, защото все още работя и технически погледнато съм дигитален номад,“ добавя тя с усмивка. Най-важното — в Банско „лятото не е горещо“. казва Томсън.
След години на промени, тя вярва, че България е точното място за тях и подчертава, че „нямат никакво желание да се местят отново“. „Не е евтино да се преместиш от една държава в друга“, казва тя.
Междувременно Томсън и Майърс са стартирали YouTube канал Expat Journey, в който разказват за преживяванията си при преместванията от страна в страна. Планират понякога да се връщат в САЩ, за да посещават близки, но рядко, защото пътуването — с прекачване в Истанбул и 13-часов полет до Денвър — е „изморително и дълго“. Ще се върнат ли някога завинаги в САЩ? „Никога не казвай никога“, казва Томсън. „Имаме късмет, че сме здрави, но би трябвало да има сериозна причина — здравословна или политическа“.
Размишлявайки за предишните си опити, тя се шегува: „Понякога третият път е успешен. Казвахме си — кога най-сетне ще го направим както трябва? А сега, когато сме в България, чувствам, че най-накрая сме на прага да го постигнем“.
