К огато британците Кристин и Ерик Томпсън се преместили в България през 2016 г., те мечтаели за по-бавен ритъм на живот, заобиколени от красива природа и ниски разходи за живот.
Девет години по-късно обаче двойката казва, че отчаяно иска да си тръгне, след като
Кристин, на 58 години, едва не загинала два пъти заради грешки на лекари в държавните болници
на бившата източноевропейска страна, пише английското издание „Дейли Мейл“ (Daily Mail).
Домът на мечтите им – уединена вила с четири спални, конюшни и земя за техните коне в подножието на Балкана, оценен на 242 000 паунда – вече е обявен за продажба. Те планират да напуснат България завинаги, щом успеят да го продадат.
Двамата били привлечени от идеята за евтин живот и приветливи хора, но сега твърдят, че реалността е съвсем различна.
Ерик, на 70 години, споделя пред Daily Mail: „Да, животът е по-спокоен, а времето често надвишава 30 градуса, но хората са друга история. Дори в хубаво време изглеждат така, сякаш е мрачно неделно утро.
Казват, че храната е по-евтина, но в действителност често струва колкото във Франция или Германия, а понякога дори повече. Пътували сме по целия свят и сме виждали страхотно обслужване, но в България то е просто ужасно“.
Кристин добавя: „Когато се преместиш тук, има един „меден месец“, но после всичко се променя. Хората идват с розови очила, радват се на спокойствието, но това бързо изчезва. Цялото място изглежда без посока. Когато започнахме да следим какво се случва в страната, стана ясно, че корупцията е навсякъде. В рамките на девет години имаше множество избори и все коалиционни правителства. Страната прилича на кораб без кормило“.
Най-големият им проблем обаче бил със здравната система, която според тях е „остаряла и опасна“. Когато пристигнала в България, Кристин приемала лекарството Кордарон за сърдечен ритъм, като била инструктирана да го спре след шест месеца. Но три години по-късно българските лекари все още настоявали да го взема. Продължителната употреба на медикамента увредила сърцето и щитовидната ѝ жлеза.
През 2020 г. лекарите я прехвърлили на друго лекарство за диабет, което четири години по-късно довело до „спиране на функциите на тялото“.
След като потърсила частен специалист, ѝ било назначено правилното лечение, но тя продължава да страда от болки в ставите, възпаления на костите и слаба бъбречна функция.
„Два пъти едва не ме убиха, страхувам се, че третия път ще е фатално“,
казва Кристин. „Опитвах се отчаяно да ги накарам да ме спрат от това лекарство, но когато отказах да го взема, ме изхвърлиха от болницата. То беляза сърцето ми, а йодът в Кордарон унищожи щитовидната ми жлеза и доведе до хипертиреоидизъм, наднормено тегло и метаболитни проблеми“.
Тя продължава да се лекува хомеопатично, за да намали високите нива на пикочна киселина, причинени от медикамента. „Ако не бях започнала сама това лечение, бъбреците ми вече нямаше да работят. Напълно загубих доверие в лекарите тук“, казва тя.
Ерик допълва: „Системата е напълно на хартия – ако не носиш всички документи, не ти вярват. Консултантите не общуват помежду си, само четат бележките. Да се сблъскваш с тази система е изтощаващо“.
Кристин твърди, че не е единствена – много други емигранти също имат подобни ужасни преживявания.
„Наш приятел имаше кожно заболяване и му смениха крема, който ползваше от години, за да спестят пари. След това човекът буквално страдаше от болка.
Пенсионерите също често плащат за лечения, които по закон трябва да са безплатни, защото служителите не си правят труда да попълнят нужните документи“, казва тя.
Ерик напуснал работата си като инженер по минно дело и се пенсионирал рано, а Кристин закрила своя малък бизнес в сферата на гостоприемството. След като продали дома си в Донкастър през 2005 г., първо се преместили в Турция, в която се влюбили по време на двуседмична почивка. След десет години решили да намерят постоянно място за своите коне и след съвет от приятели избрали България.
По-рано този месец те обявили дома си близо до Севлиево за продажба и подготвят преместването на двата си коня, две кучета и две котки във Франция.
„България трябваше да бъде „не“, но тогава Франция ни се струваше прекалено далеч за преместване с животните“, казва Ерик. Кристин заключава:
„Беше голям урок. Научихме много за източния начин на живот – и това отваря очите. Кара те да оцениш британските стандарти, строителните норми и правилата“.
