Имущество на стойност над 60 хил. лв., което не може да бъде обяснено с доходите, ще може да бъде отнемано от комисията "Кушлев" (CEPACA.bg), съобщи на пресконференция главният секретар на комисията Георги Илиев.
По думите му се създава радикално нов закон - Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като е използван опитът на Франция, Италия и други страни.
В него заляга един основен принцип - презумпцията, че ако съответното лице не може да обясни откъде има дадено имущество, то ще се смята за придобито по незаконен начин, коментира Илиев.
Тя дава основание на комисията да започне производство и ако констатира, че това е така, да поиска от съда да постанови отнемане на това имущество.
Производство ще може да се започне при сигнали от граждани, от обществени организации, както и ако комисията се самосезира.
В такъв случай тя завежда дело в съда и той преценява дали имуществото е незаконно придобито и следва ли то да се отнеме.
На пресконференцията стана ясно, че имущество ще може да се отнема преди осъдителна присъда.
Представеният проект за закон не предвижда промяна на състава и членовете на комисията "Кушлев", но тя ще се деполитизира, уточни Илиев.
В няколко поредни доклада на Европейската комисия за България са записани като проблем нарастващите случаи на необяснимо богатство и липсата на разпоредби, които да позволят на държавата да се справи с тези случаи, посочи Росен Кожухаров от Министерството на правосъдието.
Липсата на разпоредби през последните 20 години позволи да се парадира с необяснимото богатство, каза още той.
Правосъдният министър Маргарита Попова представи и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
При изготвянето му се е работило в три основни насоки - усъвършенстване на доказване и на процеса на доказване, ускоряване на съдебното производство и разпоредби в НПК, свързани с разширяване правата на участниците в процеса.
Предвиждат се полицейските органи не само да извършват оглед на местопрестъплението, но и да събират доказателства.
Освен това се дава възможност информацията, получена чрез специални разузнавателни средства (СРС), да бъде използвана за разкриване на престъплението.
Министър Попова подчерта, че разрешението за ползване на СРС ще се дава, както и до сега, от съда.
По време на съдебното производство ще бъдат разпитвани и полицейските органи, за да се вземе предвид тяхното пряко възприятие от мястото на престъплението.
Според допълнение в чл. 159, ал. 2 от НПК българските власти ще могат да искат информация относно разследвания на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) без усложнената процедура за правна помощ, а чрез писмо.
Представените промени предвиждат и въвеждането на резервен защитник на обвиняем или подсъдим, като по този начин ще се гарантира бързината на съдебното производство.
Резервният защитник ще се назначава по преценка на прокурора или съдията.
Ще отпаднат и сроковете, в които може да продължи разследването - една година за леките престъпления и две години за тежките престъпления.
След като мине този период, съдът ще прекратява производството и по същество това е една процесуална амнистия, коментира министър Попова.
