Искат максимални присъди за Марио Николов и Людмил Стойков

П�к �куратурата поиска максимални присъди за обвиняемите Марио Николов и Людмил Стойков по делото за пране на пари и организиране на престъпна група. За такова обвинение Наказателният кодекс предвижда

затвор от 5 до 15 години.

Марио Николов и Людмил Стойков са обвинени в "изпиране" на близо 7 млн. евро, незаконно придобити по програмата САПАРД.

За трима от другите обвиняеми по делото за пране на пари - Мариана Николова, съпруга на Марио Николов, Иван Иванов и Ана Шаркова, прокурорът Андрей Андреев поиска средна за деянието присъда, а за Валентин Ангелов и Григор Главев - минималната по закон.

Прокурорът поиска още всички подсъдими по делото да бъдат глобени с максималната предвиждана сума по обвинението за пране на пари. Той предлага и отнемане на имущество, без да бъде прецизиран размерът. По другото обвинение глоба не се предвижда.

Срещу Николов се води и друго дело, което е за самото незаконно придобиване на парите от САПАРД. По това дело прокуратурата твърди, че са внасяни машини за обработка на месо, които са декларирани като нови, а всъщност са били рециклирани.

Адвокат Менков, защитник на Николов, заяви, че прокуратурата не е могла да докаже обвинението, а нито един от документите по процеса не свързва Марио Николов със счетоводните операции. Няма реално описани и конкретни действия, които да свързват Николов с тези престъпления, заяви адвокатът.

Според него не се е потвърдила и версията на обвинението, че парите са придобити по престъпен начин.

Марио Николов, който се самоопределя като "потомствен социалист" и е спонсор на БСП

 заедно с Людмил Стойков, който е спонсор и на президента Георги Първанов в пред0изцлонните му кампании, и няколко техни партньори, са обвинени, че са изпрали 7.5 милиона евро.

Според прокуратурата парите са източени от програма САПАРД като стара месопреработвателна техника е представена за нова и така с измама са усвоени пари от еврофондовете.

За международната схема с измами по САПАРД сигнализира Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) преди четири години. Въпреки, че първоначално групата бе разделена и Стойков не е подсъдим за източването на САПАРД, през май миналата година прокуратурата откри данни за съществуването й.

Това е регистрираната в САЩ офшорка "Кингстън ентърпрайсис". Данните, получени чрез съдебна поръчка от САЩ, показват, че цялата субсидия по САПАРД в размер на 7.5 милиона евро, получена от фирмите на Марио Николов и приближените му, е превъртяна през офшорката.

Оттам парите са "инвестирани" в курортния комплекс "Дюни", чийто бивш официален собственик е Людмил Стойков.

Според Ина Лулчева, адвокат на Людмил Стойков, фактите по делото не доказват обвиненията срещу бизнесмена. Още във фазата на досъдебното производство беше посочено от дознателя, че Стойков няма никакво участие в групата и разследването срещу него трябваше да бъде прекратено, каза тя.

Според адвокатката не станало ясно "защо трябва да се атакува образът на Стойков, да се говори на кого е бил спонсор.

Днес

Стойков каза, че никога не е извършвал престъпление и винаги е плащал задълженията си на време.

Той твърди, че 99% от туристите, които са идвали в курорта "Дюни" - негова собственост, са пристигали със самолети на летището в Бургас и от граничните власти можело да стане ясно това.

Според обвинението обаче парите, които били незаконно придобити по европейската програма, били "изпрани" чрез фиктивни трансфери на курорта "Дюни".

Ако съм искал да ощетя държавата, можех да го направя с над 500 милиона лева, но не го направих, заяви Стойков пред съда. Той добави, че е осигурявал "между 3 и 5 на сто от брутния вътрешен продукт на тази страна".

И Лулчева, и Менков посочиха, че прокуратурата не е изяснила кога е създадена организираната престъпна група.

Те изразиха недоумение какъв е интересът на Стойков да създаде престъпна група, да я "подари" на Марио Николов, който я да оглави, а самият Стойков да не участва в нея.

За източването на САПАРД има друго дело, по което Стойков не е обвиняем. Това дело не е завършило, което поставя въпрос върху обвинението за пране на пари.

Според тълкувателно решение на Върховния касационен съд, присъда за пране на пари може да се произнесе и без да е доказано откъде са придобити средствата, а само при наличие на данни за "изпиране".

Делото, което се наблюдава с повишен интерес от Брюксел и фигурира във всички последни мониторигови доклади на ЕК като пример за липса на резултати в борбата с организираната престъпност, продължава.