Постановяването на неокончателна осъдителна присъда, с която се налага ефективно наказание "лишаване от свобода", не може да бъде основание за задържане.
Това пише в свое тълкувателно решение Върховният касационен съд (ВКС).
Повод за решението на Върховния съд е ситуацията, с която се сблъскаха от МВР, след като Пламен Галев и Ангел Христов (известни като братя Галеви) избягаха, преди да чуят окончателната си осъдителна присъда.
След това стана ясно, че понеже мярката за неотклонение на двамата подсъдими е била парична гаранция, те не са били длъжни да присъстват в съда по време на произнасянето на окончателната присъда.
След това обаче от МВР не успяха да открият Галеви. От тях няма следа и до днес.
Изчезването им бе причина за сериозни критики към правосъдната система у нас и на размяна на обвинения между институциите за това кой е отговорен те да са на свобода.
Преди няколко месеца правосъдният министър Диана Ковачева попита ВКС дали когато съдът постанови ефективна осъдителна присъда "лишаване от свобода", тя, макар и невлязла в сила, може да послужи като основание за налагането на по-тежка мярка за неотклонение на подсъдимия.
В искането си Ковачева посочва, че има противоречиви становища по отношение на обстоятелствата, които следва да бъдат отчитани при произнасянето по мярката за неотклонение на подсъдимия.
Според ВКС не може да бъде възприета тезата, че постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание трябва да бъдат отчитани като нови обстоятелства, налагащи преоценка на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение.
Няма как постановяването на осъдителната присъда да бъде основание, с което да се обоснове съществуването на реална и конкретна опасност от укриване, тъй като това обстоятелство не е свързано с процесуалното поведение на подсъдимия, смятат магистратите.
"Ако той осъществи каквото и да е действие, насочено към укриване или осуетяване на изтърпяване на наложеното му наказание, това би довело до определянето на по-тежка мярка за неотклонение,
но основанието за това ще е посочено в нормата на чл.66, ал.1 НК, а не в друг законов текст.
Отчитането на постановената присъда, при липса на укоримо поведение на подсъдимия, би създало възможност за изменение на определената му мярка за неотклонение въз основа на една хипотетична, бъдеща опасност от укриване, която не е установена от конкретни доказателствени материали и се презумира от съдържанието на невлязъл в сила съдебен акт", пише още в мотивите към решението.
Особено мнение по това решение имат съдиите Иван Недев, Елена Величкова, Евелина Стоянова, Вероника Имова, Николай Дърмонски и Севдалин Мавров. Те смятат, че постановяването на ефективна присъда лишаване от свобода следва да се отчете като ново обстоятелство и да бъде последвано от определяне на нова мярка за неотклонение.
Трима други съдии – Ружена Керанова, Николай Дърмонски и Капка Костова пък смятат, че ВКС е трябвало да отклони искането на министъра на правосъдието за издаване на тълкувателно решение по поставения въпрос, защото няма противоречива съдебна практика по подобни казуси.
