Ч исто икономическият поглед към проблемите в съдебната система често се пропуска, неясно защо. Тя не функционира като всяка друга публична система, но няма основателна причина за нея да не важат концепции като ефективност, прозрачност и отчетност, смятат експертите от Института за пазарна икономика.
Редица изследвания показват, че когато има върховенство на закона, това води до по-високи доходи, по-ниска безработица, повече инвестиции.
Всеки, който счита, че съдебната реформа е проблем единствено на магистратите, греши. Всеки допълнителен ден на неефективност на съдебната система ни прави по-бедни и по-малко свободни.
Сравненията на българската съдебна система с европейските не са в наша полза, особено що се касае до ефективност.
България е на първо място по прокурори на 100 000 души, на първо място по административен персонал в прокуратурата на 100 000 души, на четвърто място по брой съдии на 100 000 души и на седмо място по административен персонал в съдилищата на 100 000 души население.
Същевременно, в България населението намалява. Намалява и броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността. Намалява и броят на заведените дела. Силно се концентрира населението в няколко области и градове.
В последните две години ВСС публикува анализи за натовареността на районните съдилища и на районните прокуратури и др. Данните и изводите са красноречиви.
Видимо е налице голям брой служители и негативно съотношение с броя на обслужваните. Има неравномерност в разпределението на броя на длъжностите в администрацията в по-големите и по-малките прокуратури. Неравномерна е и натовареност на отделните районни прокуратури, която води до влошаване качеството на тяхната дейност, включително решаването на делата в разумен срок.
Щатното разпределение на прокурорите в районните прокуратури към момента не сочи на конкретна пропорционалност по отношение на факторите население, криминогенна обстановка, характеристики на района (напр. граничен или курортен).
Към 01.01.2015г. 1/3 от съществуващите районни прокуратури са с числен състав до 3-ма прокурори. Съотношението между административен ръководител и ръководени прокурори е 2,6.
Тази ниска стойност красноречиво сочи, че не е възможно да се обоснове ефективно управление на двама или трима прокурори от един административен ръководител.
Съществуването на районни прокуратури с реално работещи в тях изключително нисък брой магистрати (между един, трима и до пет), е с пагубен ефект върху идеята за ефективно управление на ресурсите и има за възможна последица понижаване качеството на правораздаване вследствие невъзможност за специализация на магистратите, за адекватно решаване на преписките и делата в разумен срок, поради наличието на моментно висока натовареност и невъзможност за оптимизиране на разходите.
С под 5 прокурори в районна прокуратура трудно се обосновава наличието на административно-ръководен персонал, както за магистратите, така и за съдебните служители.
Това не съдейства за постигане на стандарт за административно управление, пречка е за специализация, увеличава корупционните рискове и свързаните с възникване на конфликт на интереси, води до затруднения при отсъствие на магистрати, до трудности при избор на административен ръководител и при необходимост от заместване или командироване.
През периода 2010 г. - 2014 г. съдилищата с ниска натовареност са 72 %, със средна натовареност са 21 % и с висока натовареност – 7 %.
Структурата на районните съдилища не отговаря на социално-икономическите и демографски процеси в страната, поради което е налице неравномерна натовареност на отделните съдилища.
Неравномерната натовареност води до влошаване на качеството на правосъдието, а оттам и до ограничаване на достъпа до правосъдие на гражданите.
Съществуването на много на брой малки районни съдилища води до непреодолими проблеми в процеса на правораздаването. Съдиите не могат да се специализират по материя, не могат да се осъществява нормален организационен процес – заместване при отсъствие, болест, отпуск, има невъзможност да се формират съдебни състави при отвод и т.н.
Не на последно място силно фрагментираната структура на съдебната карта на районните съдилища не позволява ефективното използване на бюджетните ресурси.
Може да се посочат още много проблеми, които са подкрепени с данни, известни на ВСС. Важното, обаче, е че не знаем дали се действа. Ясно поети ангажименти не са публични.
ИПИ препоръчва премахване на всички незаети щатни бройки – веднага. Свиване на администрацията в съдилищата и прокуратурата – веднага. Мораториум върху назначаването на нови прокурори – незабавно. Изграждане на система от концентрирани районни прокуратури с разширена териториална компетентност – до 1 година. Закриване на структури (НСлС) – веднага. Окрупняване на съдилища – районни, окръжни, апелативни и административни – до 1 година. Промяна на правилата за уседналост с цел гъвкавост и възможност за реформи – веднага.
Също така експертите от Института за пазарна икономика препоръчват вкарване на добавката за прослужено време в основната заплата – веднага. Премахване на парите за дрехи и други допълнителни плащания (СБКО) за всички работещи в системата – веднага. Обвързване на резултатите от анализа на натовареността на съдилищата и прокуратурата с конкретни действия и срокове – веднага. Въвеждане на единен деловоден софтуер за електронно администриране на дела с интеграция на системата за случайно разпределение на делата – до 6 месеца. Приемане на нова съдебна карта – до 3 месеца.
В началото на годината управляващите обявиха, че има зелена светлина за съдебната реформа, но 6 месеца по-късно целият процес отново беше спрян, за пореден път.
