"Съдебната реформа не трябва да е самоцел и не се прави заради самата съдебна система.
Отдавна магистратите трябваше да разберат, че това се прави заради гражданите, че тяхната работа е подчинена на обществените изисквания и трябва да се отчитат пред обществото", коментира в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Програмата за развитие на съдебната система Велислава Делчева.
Запитана
кой срива най-много имиджа на съдебната власт,
тя отговаря:
"Простичко е - самите магистрати. Всеки представител на съдебната власт има ангажимент със своето поведение да изгражда имиджа на съдебната власт.
И точно както всеки магистрат може да направи достатъчно, за да бъде системата уважавана, така може и да се постави в ситуация, с което да създаде чувствителна вреда на имиджа на системата като цяло.
Всички представители на системата дължат по-висок обществен пример и в професионалния, и в личния си живот. А фигурите, които заемат най-високите служебни длъжности имат и допълнителен ангажимент. Те трябва да отстояват и бранят имиджа както на системата, така и на отделните нейни членове във всички случаи на неоснователни нападки към тях. Тяхното бездействие в този смисъл е най-пагубно."
"Ще отнеме много време, за да се върне доверието. И това ще стане,
когато магистратите разберат, че трябва да се отчитат пред обществото
и започнат да излизат с лицата и имената си пред хората.
В момента съдебната система няма лице. Тя е нещо непознато, което гражданите не могат да видят и пипнат. Няма как да имаш доверие в нещо, което не познаваш.
Крайно време е магистратите да не се крият и в някои случаи да скромничат, а да се представят пред обществото с работа и резултати", казва експертът.
"В съдебната система има по-скоро активност. Очаквах магистратите сами да намерят различни форми, с които да чистят къщичката от негативните явления в системата, да демонстрират нетърпимост към тях.
Все още обаче у тях се е загнездила някаква толерантност и се усеща
криворазбрано чувство на колегиалност,
дори и в случаи, когато става въпрос за неетично или престъпно поведение на магистрати и известни на всички корупционни практики", казва още Делчева.
"2012 г. беше изборна година - като се започне с избора на инспектори от края на 2011 г., на членове на Висшия съдебен съвет и се стигне до избора на новия главен прокурор. Поради това през цялата година се разместваха различни пластове в съдебната система, което предизвика поредица от трусове, но не доведе до същински резултати.За това спомогна липсата на управленски капацитет в предишния състав на Висшия съдебен съвет и най-вече двойният аршин, който приложи по отношение дисциплинарните наказания на различни магистрати.
На второ място, полемиката и
прехвърлянето на топката между изпълнителната и съдебната власт
На трето място липсата на смелост у самите магистрати да се съпротивляват на статуквото и да определят посоката на това, което се случва", коментира Делчева.
"Съдебната система като цяло е далеч от оценка "отличен". Може да говорим за "задоволителни" нетрайни резултати в различни области.
Най-много са критиките към работата на Висшия съдебен съвет. Към тази институция и очакванията са най-високи, а техните слабости - с най-широк и непосредствен отзвук.
Впечатлението, което създава сегашният състав е, че няма последователност и категоричност в действията им. В един момент демонстрират желание да се заемат с наболелите проблеми в съдебната система, да се вслушат в мнението на повече магистрати и неправителствените организации,
в друг момент показват как това на практика всъщност няма да се случи
Последният пример е изборът на главен прокурор, за което те получават ниска оценка. Просто промениха начина на гласуване и направиха лоша услуга и дискредитираха и тримата кандидати, който и от тях да беше спечелил.
Някъде по средата отчитам активността на Министерството на правосъдието, което полага усилия да осигури законодателна рамка за стартиране на електронното правосъдие и за решаване на проблема с натовареността, за създаване на специализирани състави, които да разглеждат делата с деца.
По-висока оценка давам на съдилищата модели. Но и към тях има още изисквания, тъй като статут на "съд модел" означава не просто изпълнение на няколко стандарта, а конструктивен анализ, силна лидерска визия и инициатива при прокарване на нови практики", казва още Делчева.
