Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е получила
през миналата година най-много сигнали за възможни злоупотреби
със средства от ЕС от "частни източници" от България.
Това се посочва в годишния доклад за дейността на службата, представен днес.
Генералният директор на ОЛАФ Джовани Кеслер уточни, че има проблем, когато броят на сигналите от дадена държава е разпределен неравномерно между "частни" и "обществени" източници. За България данните показват, че "частните" сигнали (от отделни граждани и анонимни) са били 46, докато подадените от властите са били четири. Сходна тенденция се наблюдава и в Италия, Румъния, Великобритания, Словакия, Белгия, Чехия, Полша и Унгария.
Половината от получените сигнали са били свързани с
възможни
нередности около структурните и земеделските фондове.
Голяма
част от подадените данни са засягали дейността на служители в
институциите на ЕС. Най-малък е бил броят на сигналите, свързани
с незаконни цигари и фалшиви стоки.
Няма нито един сигнал от обществена институция от Франция, Латвия, Люксембург, Малта и Словения. По един сигнал от обществени институции е постъпил от Кипър, Финландия, Естония, Австрия, Литва и Унгария.
Румъния, Белгия и България са получили най-много юридически
препоръки
от службата през миналата година. За Румъния са били издадени 13 препоръки, а за Белгия и за нашата страна - по шест. Препоръките са към съответните национални или европейски власти - за предприемане на действия за възстановяването на средства, за възбуждане на наказателно преследване, уточни Кеслер. Това не са присъди, но не са и приятелски съвети, уточни той.
Кеслер не се ангажира с отговор на въпроса за разследване срещу бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов. Той отбеляза, че не е в течение и се въздържа да коментира, за да не каже нещо погрешно.
Ръководителят на ОЛАФ уточни, че тази година службата не представя таблица с броя на злоупотребите с европейски средства
по държави,
защото такава информация изглежда подвеждаща. Той даде пример с разследването по САПАРД у нас и с издадените в Германия от германец фактури на българи, послужили за измами с европейски средства. Къде да класираме този случай - в таблицата за България или за Германия, попита той. Тези случаи са все повече европейски, допълни Кеслер.
