Още в първия ден на разкопките е бил открит
медицински инструмент от Римската епоха,
датиращ от 2-4 век, посочи Овчаров. Предметът с името кадуцей е бил използван от древните лекари за вадене на паразитен червей, който влиза под кожата на човека и ако се разпространи, може да доведе до летален край.
Паразитът се е вадел с острата част на ножа, а с шпатулата в другия край нараненото място е било почиствано.
Друг уникален предмет, намерен през последните дни, е част от
римска лампа от 3 век с изключително интересно изображение на полугола танцьорка,
развяваща шал над главата си. Открихме антични монети от 3-4 век, който е период на голям разцвет на Перперикон.
Намерени са и два предмета от Средновековието - фина част от сребърна диадема и сребърна монета на цар Иван Александър със сина му Михаил.
Откритията са важни, защото са нетипични за тези части на България и са доказателство за присъствието българи през 1343 година, добави археологът.
Археологът добави, че тази година разкопките продължават със
субсидии от 118 хиляди лева,
което ще позволи да се работи 3 месеца с повече от 100 -110 човека. Сега благодарение на средствата, които получихме, можем да си поставим амбициозни цели, посочи археологът.
Освен връзката между Двореца и между Акропола на Перперикон, за първи път ще се проучи североизточният сектор на Акропола, което доближава експедицията до една от основните цели - пълното проучване на Акропола.
Овчаров категорично заяви, че проучванията доказват, че Перперикон е най-големият град в Родопите като цяло и
един от най-големите градове на Балканския полуостров през Античността и Средновековието.
Това е място с 6 500 - 7 хиляди годишна история от Каменната епоха до края на Средновековието.
Площта на Перперикон с подградията от север и от юг е повече от 240 дка.
Цифрите говорят сами за себе си - античните градове по Черноморието като Несебър и Созопол cа доста по-малки от Перперикон, добави Овчаров.
Източник: БТА
Последвайте ни
