С амо 13% от българите вярват, че страната ни се управлява по волята на народа. Мнозинство от 61% не са съгласни, а 22% се колебаят. Доверието в изборите също е на критични нива – 21% смятат, че те са свободни и честни, 49% са на обратното мнение, 20% нито се съгласяват, нито отхвърлят твърдението, а останалите не могат да отговорят. Това сочи ново проучване за демокрацията, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 43 държави по света и представително за около половината от световното население.
Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 43 държави по света. Общо 44 603 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
В България обществените възприятия показват, че демокрацията запазва образа си на най-доброто възможно управление, независимо от възможни недостатъци – 51% от запитаните българи смятат така. 19% обаче не са съгласни, а около една четвърт от населението у нас се колебае (24%) и нито е съгласно, нито несъгласно. Малцина не могат да отговорят.
Относно възприятията за демокрацията като форма на управление, страната ни се позиционира до нива средни за Европейския съюз (ЕС) и близки до съседите си. Доверието в основните условия за демокрацията обаче е сериозно нарушено, особено през последните години, и това поставя страната ни сред обществата с ерозирало доверие към основите на демократичното управление.
Данните за света
Демокрацията продължава да е най-добрата форма на управление за ясно мнозинство сред 43 държави по света, но убеждението в това изглежда намаляло спрямо предишни изследвания, а преобладаващото сега обществено мнение в страните е, че управлението там не е според волята на народа. Докато изборите на повечето места се считат по-скоро за свободни и честни, доверието в техния продукт явно е под въпрос, дори и в някои от най-стабилните демокрации, посочва проучването.
Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата система на управление за мнозинството от световното население – така смятат 59%, запитани в 43 държави. Само 14% не се съгласяват, а всеки пети е нито съгласен, нито несъгласен.
Държавите от ЕС изглежда в най-голяма степен са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление, въпреки недостатъците си (71%). Тези нагласи обаче са по-силно изразени в западните държави от Съюза (77%), отколкото в източните (60%), европейските държави извън ЕС също харесват демокрацията, но не със същата увереност (57%). Има, разбира се, и изключения като, например, Косово – една от държавите в глобален мащаб, където хората са най-уверени в демокрацията като система за управление.
Демокрацията е одобрявана по целия свят, но все пак в региони като Западна Азия, Източна Азия и Латинска Америка положителните нагласи не са толкова силно изразени – около 50%, за разлика от западните части на света.
Случаят с Русия е особено интересен – там само 22% от респондентите се съгласяват, че демокрацията е най-добрата форма на управление, а 13% не са съгласни; една трета се колебаят, а друга една трета не знаят как да отговорят.
Две от основните условия за съществуването на демокрацията обаче са в риск. Например, делът на респондентите в глобален мащаб, които са съгласни, че държавата им се управлява според волята на хората, е по-малък – 35% – от този на несъгласните – 40%.
Резултатите сочат още и че в някои от държавите и регионите, които са считани за образци на демокрация, критиката към начина на управление е най-силна. В САЩ (25%), Канада (30%) и ЕС (32%) са регистрирани някои от най-малките дялове на съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“.
В контекста на президентските избори в Русия изследването регистрира само 13% от респондентите там, които се съгласяват, че управлението там е според волята на народа.
В големи региони и страни като Индия (68% положителни отговори), някои държави от Латинска Америка (42%) и Близкия Изток (44%) хората се оказват много по-склонни да кажат, че управлението е по тяхната воля.
Подобни са и нагласите към изборите – 44% смятат, че те са честни и свободни, една трета по света обаче не се съгласява.
Изборите са считани за свободни и честни в Индия (66% утвърдителни отговори), ЕС (особено западните държави – около 68%, но осезаемо по-малко в източните – 36%). Канада и САЩ също имат относително високи дялове в обществата си, вярващи в честността и справедливостта на вота. В Африка, Западна Азия и Русия се оказва, че хората, които смятат, че изборите не са свободни и честни, са повече от онези, които смятат че страната им се управлява по волята на народа.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
