С лед близо месец почивка за коледните празници и ваканция, по-дълга от тази на учениците, депутатите се връщат в Народното събрание тази сряда (14 януари). Животът на този парламент няма да продължи още дълго, тъй като предстоят предсрочни парламентарни избори. ГЕРБ/СДС и ПП-ДБ вече изразиха мнение, че датата на предсрочните парламентарни избори трябва да е 29 март.
Едва ли в оставащото работно време на това Народно събрание ще се стигне до гласуването ключови законопроекти, но едно е сигурно – веднага ще започнат обсъжданията на изборния процес и Изборния кодекс в парламента. Още утре народните представители от Комисията по конституционни и правни въпроси в парламента трябва да се захванат с предложенията за промени в Изборния кодекс.
На 18 декември от „Продължаваме промяната-Демократична България“ внесоха законопроект, в който се предлагат промени в Изборния кодекс.
Ето и какви са основните промени, предложени от ПП–ДБ:
- Машинно гласуване
Въвежда се задължително гласуване с машина във всички секции, освен за изключения (малки секции, подвижни кутии, домове за стари хора, лечебни заведения, плавателни съдове, секции извън страната с под 300 заявления или с под 300 гласували на предишните избори). Избирател, който гласува с машина, не може да гласува и с хартиена бюлетина.
Централната избирателна комисия (ЦИК) осигурява машините чрез наемане или закупуване, като доставчикът е задължен да отстранява технически несъответствия. Контролната разписка от машинното гласуване се печата на специална хартия и е неразделна част от протокола на секционната комисия. Броят на отпечатаните бюлетини за машинно гласуване трябва да съответства на броя на избирателите в съответната секция.
- Съхраняване и обработка на данните
Гласовете от машините се записват електронно, като се гарантира анонимност. След гласуването, секционната комисия отчита резултатите чрез отпечатан протокол, като броят на потвърдените гласове е равен на броя на машинно гласувалите.
Данните от машинното гласуване се прибавят към протоколите от хартиените бюлетини при въвеждането им в районните изчислителни пунктове. Създават се нови членове, които уреждат прехвърлянето и сверяването на данните от машините към изчислителните пунктове на районните и общинските комисии.
- Прозрачност и наблюдение
Кандидати, застъпници, представители на партии и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти могат да присъстват при приемането и проверката на протоколите и прехвърлянето на данните. Присъствието може да включва видеозаснемане или видеоизлъчване на живо, като се спазват правилата за защита на лични данни.
- Корекции в терминологията
В редица членове думите „бюлетини от машинно гласуване“ и „специална кутия за машинно гласуване“ се заличават, за да се уточни, че протоколът и данните от машинното гласуване се обработват като контролни разписки, а не като отделни бюлетини. Целта е да се премахне двусмислието и да се изясни, че данните от машинното и хартиеното гласуване се обединяват за крайния резултат.
- Общ контрол и техническа подготовка
ЦИК има задължение да осигури специализирана хартия и да проведе консултации с производителя на машините или доставчика до три седмици след приемането на закона. Подчертава се, че машинното гласуване не може да се провежда в малки секции и в специфични институции, за да се избегне технически и организационен хаос.
Но това са само най-новите предложения за промени в Изборния кодекс. Припомняме, че в началото на миналата година (на 8 янаури 2025 г.) парламентът прие, но само на първо четене, цели пет законопроекта за промени в Изборния кодекс.
- Този на Костадин Костадинов от „Възраждане“ събра 171 гласа „за“, 45 бяха против, един депутат се въздържа.
- Законопроекта, внесен от Тошко Йорданов от „Има такъв народ“, подкрепиха 202 народни представители, 8 бяха против, 9 се въздържаха.
- Промените, предложени от Атанас Зафиров от „БСП-Обединена левица“, събраха 200 гласа „за“, 3 – против, 15 народни представители се въздържаха.
- „За“ законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната-Демократична България“, бяха 174 народни представители, 37 гласуваха против, 9 се въздържаха.
- Законопроектът на бившия съпредседател на ПП-ДБ Кирил Петков получи 172 гласа одобрение, 39 депутати бяха против, шестима се въздържаха.
Със законопроекта на „Възраждане“ се премахва хартиената бюлетина и се цели ограничаване възможността за образуване на секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави, извън Европейския съюз, като по изключение могат да бъдат откривани до 20 секции в една държава.
Предлага се увеличаване на състава на Централната избирателна комисия, като тя да бъде от 25 членове. Според „Възраждане“ съставът на комисията следва да отразява пропорционално разпределението на политическите партии в Народното събрание и следователно да бъде съответно променян. Въвеждат се промени в правилата за подаване на електронни заявления, като от един IP адрес може да бъде подадено само едно през интернет страницата на ЦИК.
Със законопроекта се предлага въвеждането на изборните резултати и окончателното им изчисляване да бъде извършвано от държавни институции и ведомства, а не както досега – от „Информационно обслужване“ АД. Предлага се видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане при приемането и проверката на всеки един от протоколите в момента на предаването им от секционните избирателни комисии, както и видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане на заседанията на общинска избирателна комисия. Въвежда се изискването членовете на секционната избирателна комисия да имат завършено средно образование и се предлага увеличаване на възнаграждението на ръководните длъжности.
Със законопроекта на ИТН се предлага при изготвянето на избирателните списъци за всички видове избори в тях да се включват само лицата, които имат избирателно право за съответния вид вот, според данните на Националния статистически институт. Предвижда се машинното гласуване да се извършва със сканиращи машини, а след като гласоподавателят отрази еднозначно вота си върху хартиена бюлетина, той да я постави в устройството, което ще я сканира. В срок до 3 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет да проучи и да предприеме необходимите действия за осигуряване на сканиращите машини за гласуване, е записано в законопроекта.
ИТН предвиждат също създаване на преброителни комисии, които да се назначават от районните или от общинските избирателни комисии след провеждане на консултации при областния управител, съответно при кмета, в зависимост от вида на изборите. Предвижда се увеличаване броя на гласоподавателите, които гласуват в една секционна избирателна комисия, от 1000 на 2000 и се предлага видеоизлъчването в тях да е през целия изборен ден. Предвижда се отлагането на влизането в сила на самостоятелния избирателен район „Чужбина“.
Законопроектът на левицата въвежда регионални преброителни центрове и активна регистрация на избирателите. Регионалните преброителни комисии ще се назначават от ЦИК. Залегнал е и нов ред за съставяне на избирателните списъци чрез активна регистрация. Компетентни да съставят избирателни списъци ще бъдат общинските администрации. Този списък се допълва с лицата, които активно са се регистрирали до 5 дни преди изборния ден, за да не се допусне невъзможност на някого да гласува поради административни пречки. ЦИК поддържа публичен регистър на избирателите и следи за това всеки български гражданин да присъства само веднъж в списъка по постоянен адрес за избягване на грешки и злоупотреби. Със законопроекта се предлага експериментално машинно преброяване при произвеждане на следващите избори за народни представители.
С промените, предлагани от Надежда Йорданова от ПП-ДБ, също се предлага създаването на преброителна комисия за общини с гласоподаватели, включени в избирателния списък до 20 000 души, а когато броят на избирателите надхвърля 20 000, се създават преброителни участъци, като към всеки участък се създава преброителна комисия. Въвежда се възможността целият процес на обработка на изборните резултати да бъде наблюдаван от всички заинтересовани страни, включително чрез пряко телевизионно излъчване.
Законопроектът, предложен от Кирил Петков (ПП-ДБ), предвижда преброяването на подадените гласове чрез хартиена бюлетина или с машина да се отчита посредством надеждни технически устройства. В промените е записано още да бъдат възстановени разпоредбите при гласуването с машини относно подадените гласове и отразяването им в разпечатан протокол, като в допълнение машината разпечатва контролни разписки.
При гласуване с хартиена бюлетина се въвежда сканиране и отчитане на подадения глас чрез специално оптично устройство, което ще позволява да се извършва проверка за неправилно попълване на хартиената бюлетина. С проекта на закон се премахва броенето на ръка като протоколите от оптичните устройства за сканиране и от електронната машина за гласуване ще се разпечатват веднага след края на изборния ден и ще се прикрепят към протокола на секционната избирателна комисия и в последствие данните ще се обобщават от районните избирателни комисии, съответно общинските избирателни комисии. Предвижда се да бъде отложено с една година влизането в сила на разпоредбите, за да се обезпечи въвеждането на оптично сканиращо устройство за хартиените бюлетини.
Предвижда в секциите с над 300 души да се гласува единствено с машини. Записана е и промяна в членовете на ЦИК, която да отчита политическата представителност във всяко новоизбрано Народно събрание.
Държавният глава Румен Радев също се обяви за 100% машинно гласуване и даде време на партиите преди предсрочния вот да отворят Изборния кодекс, който винаги става актуална тема сред депутатите единствено преди избори.
А до предсрочни парламентарни избори се стигна след като премиерът Росен Желязков подаде оставката на кабинета, малко преди шестия вот на недоверие срещу него и след мащабни антиправителствени протести, които обхванаха цялата страна в края на 2025 година.
В понеделник (12 януари) президентът Румен Радев връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на настоящия парламент, както изисква Конституцията, на първата политическа сила ГЕРБ/СДС, но от партията върнаха папката.
В сряда (14 януари) се очаква да бъде връчен вторият мандат за съставяне на правителство на „Продължаваме промяната – Демократична България“. „Когато мандатът за съставяне на правителство ни бъде връчен, ще го върнем веднага“, каза в събота (10 януари) съпредседателят на партия „Да, България“ и депутат от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Ивайло Мирчев.
След като ПП-ДБ върнат папката, в едноседмичен срок президентът възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за премиер. Ако не се постигне съгласие за правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.
