Д нес имен ден имат всички, носещи името Самуил - в превод то означава изпросен, измолен от Бог.
Самуил е живял през XI в. пр. Хр.,
и е последният съдия на Израил. „Съдиите” били племенни водачи със жречески и съдийски функции, чиято институция обединявала 12-те еврейски племена и поддържала култа към Йехова.
В Библията Самуил е този, който помазва царете и им дава власт.
Легендата разказва, че в гр. Рама или Ариматея живял един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните безплодието се считало за знак на Божия немилост.
Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали. Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона.
На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу.
Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си.
Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети.
Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".
