Р умен Радев надделя в дебата по БНТ с Цецка Цачева. Поне това показват резултатите от анкетата на сайта на националната телевизия, които не са представителни, но до голяма степен съвпадат и с данните от последните социологически проучвания.
Вижте сблъсъка между Румен Радев и Цецска Цачева в кадри
Ако оставим настрани политическите пристрастия, кандидатът на ГЕРБ имаше трудната задача да обърне електоралните нагласи в пряк сблъсък с подкрепения от БСП бивш генерал. И по всичко изглежда не успя.
„Галъп”: Преди балотажа Радев води пред Цачева с 55% на 45%
Историята показва: вторият не става първи
Кой кого ще подкрепи на балотажа
Защо Цачева загуби дебата с Радев? Първо, въпреки няколкото момента на остра конфронтация се видя, че между двамата няма някакви принципни различия в политическите възгледи. Наистина в нюансите позициите им, изразени по време на дебата, не бяха съвсем еднакви, но като цяло липсваше и истински конфликт на политики.
Сблъсъкът по-скоро беше между идеите за статукво и промяна. Без да е ясно защо статуквото е непременно лошо и как промяната ще подобри нещата.
Борисов: Радев е слуга и на САЩ, и на Русия
Алфа Рисърч: Радев с 10% пред Цачева, взима гласовете на ДПС
И Цачева, и Радев се опитваха да избягат от концепцията за статуквото и да се представят за носители на промяна. Цачева обаче трябваше от една страна да защитава политиката на правителството на Бойко Борисов, а от друга - да покаже, че ще бъде коректив на властта. Задача, която се оказа на практика невъзможна за кандидата на ГЕРБ и председател на Народното събрание.
За Румен Радев нещата бяха доста по-лесни. Той отправи критики към политиката на управляващите, споделяни от мнозина българи и това се оказа достатъчно. На практика Радев не определи действията на правителството на ГЕРБ като провал. Той по-скоро посочи, че нещата е можело да се свършат и по-добре.
Цачева от своя страна беше принудена да защитава управляващите като техен представител и да отстоява недотам убедителната позиция, че провежданите политики са в рамките на възможното.
П овреме на дебата Цачева се разплака, разказвайки за дядо си, убит по време на комунистическия режим.
Радев бе обран, той рядко влизаше в подробности.
Дори и без тези грешки обаче изходът от дебата беше до голяма степен предизвестен. В момента не само в България, но и в по-голямата част от демократичния свят се оформят големи групи от недоволни хора, които искат промяна на статуквото. Те не са най-бедните, нито пък образованите елити, традиционно настояващи за реформи. Тези хора просто са останали без надежда за по-добро бъдеще.
Те са под натиск от засилващото се неравенство в доходите, от социалните промени, ако щете и от роботизацията и новата интернет култура, водеща до упадък на общоприетите ценности.
В САЩ това са гласоподавателите от ниската средна класа – повечето от тях са бели, жители на южните и централните щати, чиито реални – претеглени през инфлацията доходи, не са се променили или дори са намалели през последните 20 години.
В Германия това са жителите на бившата ГДР, за които е ясно, че няма скоро да настигнат като заплати и благоденствие съгражданите си от западната част на страната.
Тук рационалните фактори и статистиката нямат значение. Работещите бедни американци избраха за президент Доналд Тръмп, въпреки че той е издигнат от Републиканската партия, която получи мнозинство в Конгреса и която традиционно защитава интересите на богатите и едрия бизнес.
Какво е общото между Цачева-Радев и Хилари-Тръмп
Клинтън: Нацията е по-разделена отвсякога
За какво реално гласуваха американците
В Германия работещите бедни тревожат канцлера Ангела Меркел и с право. Страната има рекорден търговски излишък, положителен бюджетен баланс, но все пак над 13 милиона германци живеят на границата на бедността.
В България това са всички онези работещи бедни, загубили илюзията, че в някаква видима перспектива ще заживеят значително по-добър живот. 22% от населението на страната живеят под прага на бедността, който е абсурдно нисък – 325,8 лв. месечен доход на лице от домакинство в края на 2015 г., по данни на НСИ. Една трета от тези над 1,5 милиона българи работят.
Ситуацията е безпрецедентна. В началото на прехода, тези хора се надяваха на демокрацията. После на реформите на СДС. След това на обещанията на НДСВ и на влизането на страната в Европейския съюз. А сега нямат на какво да се надяват.
Не че България има някакви изключителни проблеми в момента. Икономиката расте с добри темпове. Безработицата е ниска. Заетостта е висока. Престъпността намалява. Това показва статистиката. Такива са фактите. Наистина хроничните проблеми на българската държава и общество остават до голяма степен нерешени, но те са в това състояние от десетилетия. Бежанците са по-скоро тревога, отколкото реален проблем.
Мнозинството от работещите бедни българи обаче ще гласуват против статуквото независимо от обещанията на управляващи и опозиция. Те искат промяна, но повече от всичко друго се нуждаят от надежда, че в някакво обозримо бъдеще ще заживеят по-добре.
