Лилия Герасимова, вдовица на убития през 1996 г. бивш премиер Андрей Луканов, разказва, че на среща в Париж тогавашният държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър казал на съпруга й и на Желю Желев, че трябва да ръководят България.
"Бях свидетел на среща в Париж, Джеймс Бейкър им каза на двамата: вие двамата трябва сега да поемете България", разказва Герасимова в интервю за БГНЕС.
Роденият в Москва Андрей Луканов, който е външнотърговски министър по времето на Живков, е сред основните фигури, заедно с външния министър Петър Младенов и министъра на отбраната Добри Джуров, при неговото сваляне на 10 ноември 1989 г. След това Луканов пое премиерския пост и бе министър-председател в две поредни правителства през 1989 и 1990 г.
"Веднъж започнал тези промени той искаше да участва докрай. За съжаление, много обстоятелства, които и вие, и аз знаем, и историята по-късно ще ги каже, доведоха дотам, че един човек, който лелееше да види България демократична, по най-жесток начин беше убит, бе отстранен от своята партия на няколко конгреса", казва вдовицата му.
Според нея някой от неговата партия е подал много теми на опозицията, "защото те не бяха много навътре какво е ставало в икономиката до 1989 г. и всичките клевети, които се изсипаха по негов адрес така целенасочено, така масирано, създадоха у нормалните, обикновени хора, които нямаха достъп до информация, създадоха един образ на един човек, който просто е виновен за всичко".
"Първо, е виновен до 1989 г. за дълга, второ - за всички заводи. Ако човек прояви интерес и се разрови, и види кой е дал предложение, как е станало това, ще разбере, че не е Луканов в центъра на тази национална, така наречена, катастрофа. Напротив, той трепереше за всеки валутен лев, тъй като отговаряше за това.
И много пъти съм чувала от него да ми казва, че живеем така, както сега се случва в Гърция, че се създава впечатление, че имаме възможности и купуваме, даже неща, които са излишни в момента за българите.
Дразнеше се от тези неща и мисля, че това бавене на т.нар. перестройка у нас, накара една група от хора да предприемат по-драстични мерки и то цивилизовани, нали наричат този пленум сега преврат. Но това беше един мирен начин да се свали Тодор Живков, който непрекъснато твърдеше, че иска да си отива, но той беше изненадан от това, което се случи на 10 ноември 1989 г.", казва още Лилия Герасимова.
Тя нарича абсолютен мит твърденията, че Луканов е раздавал куфарчетата с парите. "Той е могъл да помогне на някой с контакт, могъл е да даде на някой съвет, а той ги раздаваше щедро. Те го причакваха пред къщи и на улицата и навсякъде го дърпаха да им даде контакти, да им окаже помощ", посочва Герасимова.
"Хората трябва да се върнат на Кръглата маса, да видят кой къде беше, да оценят това, което е ставало в началото на прехода и просто, ако се вземе една хронология на събитията, да се види кой кога забогатява, генезисът на всеки един забогатял, защото отначало говореха, че той е създал и групировките. Сега аз най-накрая разбрах кой е създал СИК, вече за ВИС се знаеше, и какво ли не му приписаха на този човек", отбелязва вдовицата на Луканов.
Тя разказва, че конфликтите на съпруга й с Тодор Живков били доста сериозни.
"Всички знаят кой командваше парада. Еднолично, нищо не можеше да бъде направено без Тодор Живков... В началото Андрей вярваше, че с него може да се работи добре и че той поема добрите идеи", разказва Герасимова.
В един момент обаче, в който започнали всички грандиозни, но излишни и скъпи проекти, които Луканов виждал, че не трябва да се правят, тези, които прокарвали тези проекти настройвали Живков срещу него.
"Признат от чуждите, но непризнат от своите. Каква беше тази ревност, каква беше тази завист, не ми е понятно, по този начин един човек да бъде хулен", спомня си вдовицата на Луканов.
Тя твърди, че той в един момент се отдръпва и решава да не се занимава с политика, "но те не му дадоха тази възможност".
Лилия Герасимова разказва в интервюто и за своето семейство - дядо й бил убит в Сибир през 1937 г., баща й - проф. Михаил Герасимов е осъден като трайчокостовист.
Днес следобед тя ще представи второто допълнено издание на книгата на Луканов "За кризата".
Тази документална книга Андрей Луканов пише докато е в ареста на ул. "Развигор".
На 7 юли 1992 г. с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност, че като първи зам.-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.
След това Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През март 1997 г. ЕСПЧ приема, че задържането му под стража не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена.
Предговорът към второто издание на книгата е писан от икономиста Красен Станчев, който беше депутат от СДС във Великото Народно събрание.
"Приемам почти изцяло анализа на Андрей Луканов за причините на икономическата криза от края на 80-те години на миналия век, и неговите виждания за изхода от нея. Смятах и продължавам да смятам, че тези виждания бяха единствено разумен подход към стопанското наследство на комунизма", пише Станчев.
"Той не е между нас, за да може да доразвие своите виждания или да отговори на критиката", допълва икономистът.
