Ако общественият интерес изисква информация за бонусите на чиновниците, администраторът, т.е. министерството или институцията, има свобода да прецени дали да я предостави, каза председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венета Шопова в интервю за БГНЕС.
Парите, които получават чиновниците са лични данни те са от т. нар. категория "икономическа идентичност", отбеляза тя.
"Лични данни не са само трите име, ЕГН-то и адресът, а има и много други, които в съвкупност с останалите, пряко ни индивидуализират, дават една представа за нашата личност - такива са например заплатата или бонусът.
И за министъра, и за младшия експерт това са лични данни, обясни председателката на КЗЛД, която следи за защитата им.
Шопова посочи обаче, че Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД) прави разделение и в КЗЛД са имали запитвания и жалби точно по тези въпроси.
Тази година например, от правосъдното министерство са питали дали могат да предоставят информация за бившата вече директорка на Агенцията по вписванията Виолета Николова, за която имаше журналистически разследвания, че сама си е давала хиляди лева бонуси.
Въпреки че Николова попада в обхвата на лицата, които следва да декларират своето имущество пред Сметната палата и нейната декларация е налична на техния сайт, притеснението беше за разпространяване на информация, касаеща трудовото възнаграждения, което включва и допълнителните бонуси, които не са предмет на обявяване, посочи Венета Шопова.
КЗЛД прие, че това действително са лични данни, но има три хипотези, в които е допустимо това разпространение, уточни председателката на комисията.
Разкриването на тази информация е допустимо, на първо място винаги с изричното съгласие на лицето.
Ако такова съгласие не бъде дадено, има още две възможности да се разкрие - когато информацията се предоставя за журналистически цели и тя не може да увреди например личната неприкосновеност на това лице и, второто основание - да изпълни задача в обществен интерес, каза Венета Шопова.
"Разбира се преценката е оставена изцяло на администратора - той да избере как да реагира в такава ситуация. Той може да прецени и да не предоставя никаква информация", обясни тя.
Шпова обаче е категорична, че е допустимо такъв вид обработване на лични данни. Ако в КЗЛД постъпи жалба от съответния чиновник и той се е почувства засегнат, всеки казус ще се разглежда сам за себе си.
За конкретния повод с отстранената директорка на Агенцията по вписванията, Шопова каза, че "все пак говорим и за публична личност", а бонусите са от бюджетни средства.
Венета Шопова каза още, че нейното лично мнение е, че бонусите не трябва да се крият. Тя самата е дала информация за тях, след като й е била поискана от медиите. Бързо и коректно задоволих обществения интерес и се приключи въпросът, сподели тя.
За десетте години, откакто у нас има Комисия за защита на личните данни, сегашната й председателка смята, че българите вече имат, ако не цялостна, то доста по-голяма култура при опазване на личните си данни.
Това се изразява и в това как да ги пазят, но и когато им се налага да ги дават, да предоставят толкова данни, колкото се изисква на определеното място.
Венета Шопова преценява, че КЗЛД си върши добре работата, поне в частта, в която трябва да информира, но има още много да се работи в тази насока.
"В приоритетите ни за 2012 г. и по-нататък наблегнахме на информираността на обществото, защото всеки знае от личен опит, когато нещо не се представи достъпно, не на сложен правен език - хората ще го възприемат по-лесно", каза тя. Най-често хората се обръщат към комисията за различни житейски ситуации, които се случват всеки ден на всеки от нас и искат да знаят как да реагират в определени случаи.
Запитванията към КЗЛД за година са няколко хиляди, а над 450 са жалбите и сигналите за изминалата 2011 г.
Глобите, които налага комисията са два вида. Едните, които те отъждествяват шеговито с "катаджийските актове", т.е. прави се проверка, след това се пише акт, са за около 198 хил. лева глоби. Отделно при разглеждане на жалби, които се движат като административни производства пред комисията са наложени над 450 хил. лева глоби с решение на комисията.
"Не сме фалирали още никого. Факт и че се плащат доброволно глоби", каза Шопова.
Тя посочи, че все още продължава течът на лични данни и злоупотребата с тях от страна на мобилните оператори, но не толкова по вина на ръководствата на тези дружества, а по-скоро на служители, които злоупотребяват с информация, която имат или недоглеждат кой за какъв се представя.
"Срещу тях имаме повече жалби, много обаче се обявяват и за неоснователни, защото хората се оплакват, че незаконосъобразно данните им се дават на дружество за събиране на вземания, но често действително имат задължения", каза Венета Шопова.
