В тази комисия години наред нищо не се променя по въпросите за обезщетяването на тракийските българи, екзархийските имоти, паметниците на културата и др.
"За първи път имаме кабинет, който прави нещо реално в това отношение", заяви след гласуването председателят на "Атака" Волен Сидеров и припомни, че групата на партията е поставяла този въпрос 10 пъти в предишния парламент, без никакъв отзвук.
Всички гласували днес 125 депутати подкрепиха решението, внесено от "Атака". Движението за права и свободи (ДПС) не участва в гласуването.
Предложението първоначално предвиждаше задължение за постигане на споразумение с Турция по този наболял и спорен от десетилетия въпрос.
В сряда тази седмица парламентът започна да обсъжда проекторешение, но тогава министърът на външните работи Николай Младенов призова за изчистване на текста, за
да не бъдат възпрепятствани добрите отношения между двете съседни страни.
Младенов е убеден, че едно дипломатично формулирано решение ще помогне на България в преговорите с Турция в смесената комисия. Затова той и депутати от "Атака" формулираха новия текст, който вече не задължава, а само призовава за ускоряване на преговорите.
Така вече всички участвали в гласуването парламентарни сили подкрепиха решението.
От ДПС заявиха, че не са принципно против, но няма да участват, защото решението е трябвало да бъде внесено или от името на всички групи, или от правителството.
Решението възлага на правителството на обобщи наличната информация и документи, удостоверяващи претенциите на българската страна, както и да извърши финансов анализ и да определи
актуалния размер на исканията.
Преди година тогавашният министър Божидар Димитров се изказа, че ако обезщетение в размер 14 млрд. евро не бъде платено, България ще създаде пречки за членството на Турция в ЕС.
Според твърдения на бившия министър без портфейл въпросът за обезщетението фигурира в подписания през 1925 г. Анкарски (наричан и Ангорски) договор между България и Турция, който още бил в сила.
Този договор обхваща изселвания от Турция в България и от България в Турция в периода между Руско-турската война от 1977-78 г. и 1925 г.
Историкът Божидар Димитров е потомък на тракийски българи, изселили се от Турция през 1913 г. след Балканските войни и от години е особено активен в разискванията по тази тема.
Турски медии обаче често напомнят, че през разглеждания период от време близо 2 млн. турци са се изселили от България в Турция, като са оставили у нас цялото се имущество.
Допълнителен протокол към Анкарския договор предвижда, че недвижимите имоти, останали в границите на всяка една от двете държави, стават собственост на съответната държава.
През 2010 г. темата влезе и във фокуса на EUObserver.com, влиятелно онлайн издание, което пише по европейски въпроси.
Едно от трите условия за пълно членство на Турция в ЕС е да се реши проблемът с имотите на тракийските бежанци, каза той.
През 1913 г. Османската империя изгони стотици хиляди етнически българи от земите на Запад от Босфора. Правата на изселниците бяха признати с договор от 1925 г., но споразумението не бе изпълнено, писа EUObserver.com.
Следващата амбиция на "Атака" е страниците от българската история, които не са познати, да влязат в учебниците, каза лидерът на партията Волен Сидеров, след гласуването.
Днешното решение засяга над 800 000 българи, наследници на бежанците от Източна Тракия, обясни Сидеров. Той подчерта, че става дума за хора, които са бягали заради етническо прочистване, а не просто за изселници или икономически емигранти.
Тази тема се премълчава в учебниците.
Последвайте ни
