Ве е няколко месеца партиите в България са в трескаво търсене на лица,
които да се изправят срещу лидера на ГЕРБ нa президентските избори.
Ясно, че дори и Борисов да предпочете премиерския пост пред
президентския, той неизбежно ще бъде таранът на едноличната си партия.
Който и да бъде избраникът на ГЕРБ, той ще играе зад мощния гръб на своя
лидер. Борисов няма и друг шанс - президентските избори по средата на
мандата винаги се обръщат в референдум за или против управляващата
партия.
Кандидат с произход от изтънелите редици на традиционните
български партии, очевидно има малък шанс. Трябва фигура, която е много
популярнa, различна, носи на мръсни номера, може с чувство за хумор да
преодолява народняшкото поведение на премиера и прочее други редки
качества.
В същото време, ако се намери подобен човек, той/тя със
сигурност няма да е камикадзе.
Задачата е тежка, а забавянето на
номинациите сега се обяснява с изчакването ГЕРБ да издигне своя
претендент. Но управляващите няма нужда да бързат, защото, така или
иначе, техният кандидат няма чак толкова голямо значение.
Надеждата
на опозицията е, че в повечето случаи досега успешният кандидат се е
появявал на сцената в последния момент. През 2001 г. например Симеон
Сакскобургготски се завърна в страната няколко месеца преди
парламентарните избори и спечели мнозинство, а Георги Първанов беше
регистриран като кандидат-президент в избирателната комисия буквално в
последните възможни часове, а после спечели поста.
"Лидерският
модел, който е характерен за ГЕРБ, има доста алтернативи - например
жена, или човек се технократско поведение като противовес на
импулсивното народно говерене, или пък нещо друго", коментира за
"Капитал" социологът Живко Георгиев. За него успешният профил е
комбинацията между "жена" и "политик с европейско поведение".
Според
Георгиев няма нужда от бързане: "Волен Сидеров като е известна
кандидатура, какво се случи".
В левицата обаче се усеща нервност,
особено след като анализите на различни социолози сочат, че е напълно
реалистично следващият президент да не е от ГЕРБ.
Ако победи трети
кандидат, или пък управляващите вземат президентството с минимална
преднина, това ще се обърне като обвинение към ръководството на
"Позитано" 20.
Така че е важно да се уцели печелившата формула, така че
хем Сергей Станишев да не разцепи партията, хем да запише победа.
Предпазливостта
му обаче не се харесва на президента Георги Първанов, който за разлика
от Живко Георгиев смята, че стратегиите вече трябва да са ясни. "Мисля,
че номинациите се бавят, и онези, които искат да получат мажоритарна и
личностна подкрепа, ще трябва да обявят своите кандидатури", каза той в
четвъртък в Котел.
Думите му могат да се тълкуват като директен намек
към бившия еврокомисар Меглена Кунева, която в последните месеци
нееднократно заяви, че би се кандидатирала за президент, ако има
подкрепа извън тясно партийната. Но нищо повече. Засега официалните
коментари за евентуалното й участие в изборите идват само от НДСВ.
От
миналия уикенд насам обаче около името й започнаха да се зараждат
вътрешнопартийни бури в БСП. На заседание на Националния съвет беше
одобрен "профилът и личностните качества" на евентуалния кандидат на
левицата, които са толкова общи, че в тях може да се припознае и царят, и
Стефан Софиянски дори, по думите на човек от най-близкия екип на Сергей
Станишев, но веднага бяха разтълкувани като вратичка за подкрепа на
Кунева.
Първанов и хората извън тясното ръководство на партията
настояват БСП да участва с човек, който е свързан с левицата. "Натрапен,
неприет кандидат за президент ще демотивира членовете и симпатизантите
ни, те няма да излязат да гласуват", коментира пред пропрезидентския
сайт argumenti-bg.com бившият вътрешен министър Румен Петков.
Това ще се
отрази негативно на резултатите на БСП на местния вот. "Не мисля, че е
сериозно най-голямата лява партия в България да няма кандидат. Звучи
абсурдно", каза и бившият министър на икономиката Петър Димитров.
Социологическите
сондажи на "Позитано" 20 показват, че Стефан Данаилов и Костадин
Паскалев например имат възможност да стигнат до балотаж за държавен
глава в конкуренция с Бойко Борисов. При определени условия Ламбо дори
събира повече гласове от премиера. Проблемът е, че той не иска да
участва.
Трети в партийната класация е бившият външен министър, сега
евродепутат, Ивайло Калфин. За да не разцепва партията обаче, Първанов
ще остави "Позитано" 20 да избере кандидата, но и да носи отговорност за
него.
Сергей Станишев и мозъчният тръст около него - Евгений Узунов,
Валери Жаблянов, Катя Николова и др., изчакват и по този начин засилват
съмненията, че обмислят подкрепа за Меглена Кунева. Или, както образно
се изрази човек, запознат с обсъжданията - "председателят заобикаля
отдалече, за да подготви партията за решението". "Всичко друго би било
грешка", коментира и социологът Андрей Райчев пред "Капитал".
Последното
проучване на "ББСС Галъп" показва, че БСП е достигнала тавана на
подкрепата в обществото - около 20%, което според него се равнява на
близо 1.2 млн. гласа при максимална мобилизация. Достатъчно, за да може
кандидат на социалистите да стигне до балотаж, но не и за да победи
претендент на ГЕРБ.
Според Райчев печелившият ход на Станишев е БСП да
подкрепи Кунева още от самото начало, която на втори тур може да вземе и
от гласовете вдясно. Нито Ламбо, нито Паскалев биха могли, твърди той.
Вътрешнопартийните опоненти на Станишев обаче цитират изследвания,
според които кметът на Благоевград може да получи и крайно десен вот на
втори тур.
"Всички противници на председателя мечтаят той да загуби, за
да поискат оставката му. А това със сигурност ще стане с партиен
кандидат", категоричен е Райчев. По неговите думи тясно партиен кандидат
е "сигурен сребърен медал".
Източник:
Надежда Чипева / Капитал
