Симеон II за президентските правомощия

Когато в едно общество заговори езикът на омразата и разделението, се раждат и амбиции за "здрава ръка".

Оттук до силовото управление има само няколко стъпки, а потърпевши са гражданското общество и демократичните ценности.

В днешна България все по-често се чуват гласове на хора, готови да пожертват гражданските свободи в името на някаква илюзорна сигурност или неудовлетворено желание за справедливост.

Държавата е наистина силна, когато има силни институции, развито гражданско общество и строго спазвани демократични правила. Само така можем да живеем и сигурно, и свободно.

Именно този баланс са постигнали обществата, които често даваме за пример като жизнен стандарт и устройство.

Трябва да подобряваме работата на институциите. Да дадем повече власт в ръцете на гражданите – чрез допитвания, достъп до законодателния процес и електронно гласуване.

И най-после – чрез електронно правителство да улесним хората, вместо да ги караме да се редят пред бюрократични гишета и да попълват купища книжа и формуляри.

В годината на първите президентски избори след приемането на България за член на Европейския съюз все по-отчетливо се поставя въпросът за правомощията на държавния глава според действащата Конституция.

Някои казват – нужни са повече правомощия и силна президентска власт, защото парламентарният модел е заложник на партийните борби и полемики.

Други пък обратно – смятат, че президентът е протоколна длъжност, която не се нуждае от прекия народен вот и трябва да бъде избиран от парламента, да има чисто представителни функции. Не споделям тези възгледи.

Нека бъдат осмислени и прочетени по нов начин правомощията на президента. Те са напълно достатъчни според действащите конституционни норми.

Но трябва да се осъществяват активно и пълноценно. Българският държавен глава има силна комуникационна власт, която слабо се използва.

Президентът може да стимулира обществени дискусии и тенденции, да направлява институциите на държавата в коловоза на европейските правила, когато те се отклоняват, да се опира много по-непосредствено на потенциала, идеите и експертизата на неправителствените, браншовите и съсловните организации.

Но най-вече, президентът трябва да има силно присъствие в международните отношения на България. С авторитетно и равнопоставено участие в европейските дела, президентската институция може да допринася значително не само за по-добрия образ на страната, но и за повишаване на доверието на чуждите инвеститори.

Важен е балансът между трите разделени власти. И президентът е призван да бъде пазител на този баланс, без да се превръща в страна в политическите спорове. В условията на парламентарното управление, държавният глава е носителят на стабилитета и приемствеността.

Парламентът е националният политически форум, в който са представени разноликите обществени интереси, идеи и ценности. Президентът олицетворява единството на нацията.

И трябва да поддържа това единство около големите общонационални цели – да живеем в разбирателство и по европейски правила. В една все още крехка демокрация всяка рязка промяна към по-силна президентска власт би могла лесно да се изроди в авторитарно управление.

Виждаме това в други млади демокрации. Затова българският конституционен модел, изграден на принципа "власт власт възпира", трябва да бъде укрепван. С енергията на всички граждани.