В България ще има команден център, а не военна база на НАТО

П редвижда се структура на НАТО за командване и управление да бъде разположена в София, като 50 процента от личния състав ще бъдат военнослужещи от страните-членки на НАТО.

Това каза министърът на отбраната Николай Ненчев по време на парламентарния контрол.

Въпросът за изграждането на команден център на НАТО и военна база в близост до град Шабла или на територията на Добричка област не е стоял на вниманието на Министерството на отбраната, добави той. Ненчев каза, че въпросът за изграждането на съоръжение в Шабла никога не е стоял и не е взето подобно решение.

Никога от страна на НАТО не е искано в България да бъде разположена подобна база, а се касае за координационен център, който ще бъде най-вероятно разположен в София, но все още не е решено това,

каза още той. Министърът припомни, че на основание решение на Министерски съвет, на срещата на върха в Уелс през септември миналата година българската страна е изразила подкрепата към решението на 28-те членки на НАТО за предприемането на необходимите мерки за гарантиране защита на страните от Алианса в отговор на съвременните заплахи.

Ненчев допълни, че една от приетите мерки касае създаването на структури на НАТО за командване и управление, които да подпомагат изпълнението на мерки за гарантиране сигурността на страните от Алианса.

Основното им предназначение се предвижда да бъде координиране и подпомагане планирането и провеждането на многонационални учения и тренировки на НАТО, синхронизирани с националното планиране, както и осигуряване приемането и настаняването на други формирования от Алианса, посочи още Ненчев.

По-рано днес генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи на пресконференция в Брюксел, че в България, както и в държавите от Прибалтика, в Полша и в Румъния, предстои разкриването на командни центрове за укрепване на източните граници на пакта

При представянето на годишния си доклад в централата на алианса в Брюксел Столтенберг отбеляза, че подобно усилие ще бъде предприето за първи път от края на Студената война. Той определи тези бъдещи центрове като ключови. По неговите думи тези структури ще осъществяват връзката между националните отбранителни сили и НАТО, ще планират и ще организират учения.

Русия повишава от години военните си разходи, дори във времената на икономическата криза и при сегашните си финансови проблеми, тези разходи остават приоритет, докато междувременно, особено в Европа, НАТО намалява тези бюджети.

Руските сили са в състояние да разгърнат за часове или броени дни сили от десетки хиляди военни. Русия вече е използвала сила в Украйна, Молдова, Грузия, отбеляза генералният секретар.

По неговите думи това е част от настъпилата промяна в областта на сигурността, затова и пактът е решил да повиши готовността си и присъствието си в източните държави от военния съюз. Една от мерките ще бъде обособяването на групи на алианса, способни да преминат в готовност за разгръщане в срок от два дни.

Предстои тези решения, определяни като най-голямото укрепване на взаимната система на сигурност от края на Студената война и включващи повишено присъствие на сили на алианса в източните държави от организацията, да бъдат окончателно потвърдени на срещата на военните министри от алианса следващата седмица в Брюксел.

На юг от нашите граници се вихрят жестоки екстремисти, на изток Русия върви по тревожен път с дестабилизацията на Източна Украйна и в нарушение на международното право. Обстановката със сигурността се промени из основи, миналата година евроатлантическата сигурност бе застрашена, коментира Столтенберг.

Той съобщи, че през 2014 г. военновъздушните сили на пакта са прехванали 400 полета руската военна авиация и този брой е с четири пъти повече, отколкото през предходната година.

Генералният секретар добави, че се очаква да разговаря с руския външен министър Сергей Лавров на предстояща конференция в Мюнхен и поясни, че каналите за военна и политическа комуникация с Москва трябва да останат отворени. По неговите думи в противен случай е възможно да настъпят недоразумения и положението да излезе извън контрол. Според Столтенберг тази възможност се очертава все по-ясно. Генералният секретар заяви в отговор на въпрос, че

заради прекратеното практическо сътрудничество между Русия и НАТО след завземането на Крим и събитията в Украйна е преустановено и сътрудничеството с Москва в борбата с тероризма.

Европейските джихадисти са заплаха за всеки от нас, ще обменяме повече информация помежду си в алианса, добави той. Столтенберг отново призова държавите от НАТО да престанат с ограничаването на военните си бюджети.

По неговите думи страните от пакта миналата година са вложили в отбранителни способности 852 милиарда долара, което е понижение от три процента спрямо предходната година.

"Оставаме най-силният военен съюз в света, но се наблюдава постоянно понижаване на отбранителните ни разходи. Трябва да харчим повече и по-добре, за да предотвратим всяка заплаха, все още има сериозни пропуски между съществуващите заплахи и наличните възможности, остава неравновесието между военните бюджети в Европа и в Северна Америка", допълни той.