СДС е сериен самоубиец. И вероятно е единственото нещо на света, което може да се хвърля от ръба на пропастта много пъти. И пак, и пак, и все да не умира окончателно.
Само за последната година имаме поне няколко примера - първо СДС реши да издигне за президент политически безличния и неизбираем Румен Христов, вместо да търси общ кандидат с ДСБ. После реши да развали Синята коалиция и да върви към самостоятелно явяване на изборите, въпреки че всички социологически проучвания доказват колко неразумно е това.
През последния месец СДС с охота се зае със задачата да замазва скандала на управляващите с избора на членове на Конституционния съд. И след като Петър Стоянов постъпи по единствено възможния начин - отказа неприличното предложение, ръководството на синята партия изключи несъгласните - Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров. В следващото действие евродепутатът Надежда Нейнски сама си тръгна.
На пръв поглед е странно защо самоубийството, вероятно вече последно, на СДС привлича толкова голям интерес. Новината беше първа за почти всички медии, във форумите и социалните мрежи коментарите не спират. А става дума за партия, която няма подкрепата дори на 2% от избирателите.
Не можем да сме безразлични, когато си отива нещо от нас. В понеделник няколко мъже, чиито имена хората не знаят, затриха последното парченце спомен за надеждата, стремежа, романтиката и енергията, които повечето българи имахме преди 23 години. Тогава искахме нормална държава. Но начинът, по който ГЕРБ обязди останките от СДС, само ни припомни, че все още не сме я постигнали.
Въпреки, че СДС изпълни историческата си роля да насочи България към ЕС и НАТО и да направи икономиката пазарна, през годините не спираха опитите партията да бъде реанимирана. За всички отдавна обаче беше ясно, че основната задача пред СДС е просто да влезе в парламента, а не да променя България. И точно миналото се е оказвало винаги пречката пред нов растеж.
Любимият израз на мъжете с неизвестни имена е "марката СДС". Но когато имаш само марка, без идеи и смисъл, единственото което можеш да направиш с нея, е да я дадеш на франчайз. После някой друг продава под твоята марка храна боклук, а за теб остава само срамът. Вероятно и малко облаги. Точно това направиха тези-как-им-беше-името.
Затова стига повече сме говорили за СДС. Ако българските избиратели имат нуждата от модерна десница, която уважава отделния човек, представлява активните хора, защитава малкия и среден бизнес и гледа към Европа, а не към Русия, тогава тя ще се появи. Без значение дали на основата на съществуващи или на съвсем нови организации.
И ако това се случи, то ще бъде за добро на всички, защото за да вървим напред, имаме нужда и от модерна левица, и от модерна десница. Автентични, независими, последователни.
Затова скокът в бездната, осъществен от ръководството на СДС, е добра новина за българските избиратели. За всички - без значение дали имат десни или леви политически виждания. Сега теренът е разчистен, вече оправданията с миналото няма да работят.
