Одобреният от Европейския съвет пакт за икономически растеж и заетост е документ, който очертава областите на действие по националните политики за ръст и заетост, те ще бъдат в унисон с това, което българското правителство прави - фискална консолидация, подкрепяща растежа.
Това заяви пред български журналисти в Брюксел Боряна Пенчева, зам.-министър на финансите.
Тя уточни, че пактът предвижда ограничаване на всички текущи административни разходи, но и инвестиции в сектори, които водят до растеж, например в инфраструктура.
В обобщение на резултатите от двудневната среща на лидерите на ЕС Пенчева посочи, че са били очертани областите по отношение на европейските политики - задълбочаване на вътрешния пазар, единен цифров пазар, общ европейски патент, намаляване на регулаторните бариери в ЕС, изграждане на единен енергиен пазар.
Подкрепяме тези мерки, но премиерът изрази нашите особени мнения и възражения в областта на данъчната политика, отбеляза тя.
По нейните думи има съгласие за одобряване на регламенти за подобряване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, но българската позиция е, че преките данъци са национален приоритет и отговорност.
По отношение на данъка върху финансовите транзакции имаме смекчена позиция, тъй като се предвижда въвеждането на данъка само в някои държави, уточни зам.-министърът.
Бихме подкрепили потенциално въвеждането на такъв данък в определени държави, ако това не води до проблеми в другите страни в ЕС, допълни тя.
По нейните думи подкрепата за данъка в целия ЕС е обвързана с условието, че той е със стеснен обхват, като от него се изключват публичните средства, пенсионните фондове и ако този данък е като собствен ресурс на Общността.
В момента се говори за разширено сътрудничество и възможността данъкът да бъде въведен в някои държави.
Ще подкрепим това, ако не се отрази на България, заяви Пенчева.
Тя допълни, че съгласно решенията на ръководителите на държавите от ЕС до края на годината предстои въвеждането на единна система за банков надзор. Това решение важи за 17-те държави от еврозоната, отбеляза Пенчева.
По нейните думи тази идея е отворена и за държавите извън еврозоната, които биха могли да се присъединят. Всички разговори по въпроса за регулирането ще се водят от 27-те страни в ЕС, ние ще участваме в диалога, заяви зам.-министърът.
Тя допълни, че тепърва в България предстои разговор със социалните и икономическите партньори, в Народното събрание, какво точно от новите идеи за банково регулиране в Европа нашата страна може да подкрепи.
Боряна Пенчева съобщи, че Европейският съвет е утвърдил препоръките към националните програми за реформи. Успех за нас е, че беше променена формулировката в заключенията, където първоначалният текст беше "одобрява", но България представи отделна декларация, че не приемаме част от препоръки 3 и 5, отправени към нас.
Текстът беше смекчен, че препоръките се приемат "като цяло", което дава възможност за промяна в текстовете, посочи тя. Пенчева уточни, че препоръка 3 касае системата за социални осигуровки и плащания. В условията на фискална консолидация нашата система е работеща и според нас не следва да се променя, коментира зам.-министърът.
Тя добави, че препоръка 5 е насочена към макроикономическите дисбаланси. Там се беше появила фраза, че е необходимо да се гарантира независима съдебна система, но според нас тази препоръка е неясна, не е относима към макроикономическите дисбаланси и не е количествено измерима, посочи Пенчева.
По нейните думи има други инструменти, където това може да се провери и България е поела своите ангажименти в това направление.
Мястото на такава препоръка не е в тази част, затова на 22 юни беше внесена декларация от нашата страна на заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси, а премиерът днес препотвърди нашата позиция, че това трябва да отпадне, съобщи тя.
Повече икономически новини в PariteNi.bg
