Причините за фиаското на Р. Желева в ЕП

П�ч �чините за фиаското на Румяна Желева в Европейския парламент са смес от неподготвеност на българския кандидат за еврокомисар, очевидно неразбиране и подценяване на европейските правила и практики и вътрешни интриги. А последствията ще са поредното петно върху репутацията на България.

Има едно определено усещане на безсилие,

което те обзема, когато гледаш някакво катастрофално събитие да се случва пред очите ти, без да можеш да го предотвратиш.

Изслушването на българския външен министър и кандидат за еврокомисар Румяна Желева в Европейския парламент носеше същото усещане за онези, които го следяха на живо по интернет (и както потвърди кореспондентът ни от Брюксел - и за онези които бяха там на живо).

Това беше едно от най-очакваните изслушвания, предвид поредицата от скандали, които последваха обявяването на българската номинация за еврокомисар. В основата им стояха обвинения (недоказани) за конфликт на интереси с фирми, в които Желева и съпругът й са имали участие и фактът (доказан), че тя е продължила да е собственик и управител на компания, две години след като е станала евродепутат.

Последното може да се окаже нарушение на българския закон, който забранява на народните представители (и приравнените към тях европейски такива) да участват в управителни или надзорни органи на компании, но не е формално нарушение на правилника на ЕП, ако Желева е отбелязала това в декларацията си за конфликт на интереси там.

Предвид публикациите и интереса около тези въпроси, беше очаквано именно на това изслушване българската представителка да даде ясно обяснение и да разсее облаците над кандидатурата си.

Това не само не се случи, но и

прехвърли проблема на съвсем друго ниво.

Още на първия такъв въпрос (половин час след началото), Румяна Желева се опита да отхвърли възможността за дебат по темата, като заяви, че е предоставила всички документи на българските власти и нападките срещу нея и съпруга й са безпочвени.

"Нека се концентрираме върху изслушването", допълни тя, по този начин индиректно предизвиквайки цялата буря.

В ролята на буревестник се изяви познатата с подобни акции холандска евродепутатка от зелените Джудит Сарджентини. Тя конкретизира до максимум въпроса си, питайки Желева дали е била собственик на компания "Глобал консълт" през 2008-2009 г., дали я е продала и дали тези събития са отразени в декларациите й до ЕП.

Ако изслушването имаше една точка, в която Желева можеше да го спре да се превърне в кръстосан разпит, то това беше този момент. "Очаквах този въпрос", каза с усмивка българският комисар. Ако това е истина, то тя не беше направила нищо, за да се подготви за него.

Желева, която прекара по-голямата част от четирите си години в политиката в тази среда, знаеше прекрасно настроенията в Брюксел и със сигурност е очаквала въпроси за нейните бизнес-интереси. Дали е редно в тази тема да бъде задълбавано или не, е от второстепенно значение, когато имаш дебат с депутати от 27 държави пред обективите на камерите.

Елементарната политическа логика

изискваше българската представителка да даде ясен отговор.

Вместо това, тя се впусна в обяснения, първо на английски, после на български, в които продължи да настоява, че е предоставила документацията, че компанията е била неактивна на пазара през това време, покани Сарджентини да дойде в страната и да се "запознаете със съпруга ми" (който не беше споменат в този въпрос) и накрая обвини българския евродепутат Антония Първанова, че стои зад атаката срещу нея.

В този момент изслушването се превърна в някакво подобие на махленска свада, с елементи на вътрешнополитически интриги.

Първанова получи думата, за да отговори на обвиненията и когато тя цитира документи, Желева за пореден път се простреля в крака.

"Няма какво повече да кажа, освен че тази фирма не извършва никаква дейност. Подадена е нулева декларация и това може да се удостовери. Докато хора губят живота си, ние се занимаваме с необосновани обвинения", заяви тя, хвърляйки в изумление наблюдаващите спектакъла.

Ако през едномесечната си подготовка за това изслушване, единственото, което Желева е планирала в отговор на евентуално запитване е "предоставила съм всички документи на българските власти" и "нека преминем към въпросите по същество", то това е

грандиозно подценяване и дори - неразбиране на ситуацията.

Това стана безпощадно ясно в сблъсъка първо с непреклонната холандка, а после и с германски и британски депутати и с европейските медии, който се превърна в поражение за Желева. В сериозните политически системи, сериозните политически грешки се наказват.

Защо този въпрос е стигнал до Европарламента, дали Желева е забравила да спомене бизнеса си в декларацията до ЕП и колко голямо нарушение е това, внезапно загуби значение.

Там, на подиума, пред очите на цяла Европа, български кандидат за европейски комисар няколко пъти подред де факто отказа да отговори на директен въпрос за документна нередност, а друг български представител постави под съмнение изрядността на работата на българските институции.

Значението на този удар за и без това ужасния имидж на България е трудно да бъде подценено. Последствията от него ще оттекват дълго след като новият български еврокомисар (който и да е той) заеме поста си.

Внимателно граденият последните месеци напредък в отношенията София-Брюксел сега ще трябва да бъде отново защитаван, а европейското доверие (обществено, медийно и политическо) в българските институции вероятно ще достигне ново дъно.