От прессекретариата на държавния глава съобщиха днес, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща изцяло Закона за изменение и допълнение на Закона за горите за ново обсъждане в Народното събрание.
Мотивите за този акт са следните:
Приетият на 13 юни 2012 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за горите от една страна има за цел да насърчи развитието на регионите, туризма и спорта, да улесни изпълнението на мерки за защита от вредното въздействие на реките за предотвратяване на природни бедствия.
От друга страна, обаче, законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на Европейския съюз и за небалансирани решения, които ще ни изправят пред непоправими последици за околната среда.
Опазването, защитата и подобряването на качеството на природата и горските ресурси не е само национална цел, а и общоевропейска. Като държавен глава нееднократно съм се обявявал за правила, които създават благоприятна и предвидима среда за икономическо развитие и водят до изграждане на модерна инфраструктура.
Трябва да се осигури потенциал на планинските райони да се развиват наравно с другите. Туризмът, и в частност зимният туризъм, е една от малкото възможности за хората от тези райони да имат препитание и да остават по родните си места. Българската природа дава уникалния шанс на страната ни да се превърне в център на ски-туризма в региона, който не бива да се пропилява.
Тези цели могат да бъдат постигнати със законодателни решения, които да осигурят защитата на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа (чл. 15 от Конституцията), опазването на земята и използването й за земеделски цели (чл. 21 от Конституцията).
Не на последно място трябва да се гарантира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, признато с чл. 55 от Конституцията.
Това е отговорност не само пред гражданите и обществото сега, но и пред идните поколения. Реакцията на българските граждани срещу част от разпоредбите на приетия закон показва, че в българското общество не е постигнато съгласие относно правилата за ползването, стопанисването и упражняване на правото на собственост върху земеделски земи и гори.
Тази реакция е оправдана, като се има предвид дефицитът на диалог, при който протече неговото приемане.
Налагането на едностранни решения няма да кумулира доверие, нито да доведе до целените със закона резултати. Без активното участие на гражданското общество не е оправдано да се приемат правила, които засягат дългосрочно националните богатства на България.
Конституцията ми дава право да върна закон за ново обсъждане и в този случай използвам правото си и оспорвам закона по принцип.
Смятам, че трябва изцяло да се преосмислят направените промени и ветото ще даде възможност да се постигне разбирателство по тези толкова важни национални въпроси. Надявам се повторното обсъждане на закона да се осъществи в условията на активен диалог между държавните органи, органите на местното самоуправление, гражданското общество и бизнеса.
Това е в основата на съгласието да се развиват зимните спортове и регионите, но едновременно с това да се опазва и възпроизвежда околната среда. Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за горите не дава гаранции, че е постигнато най-доброто съчетание, завършва президентът Росен Плевнелиев в мотивите, с които връща закона в парламента.
"Ветото е още един шанс да се постигне най-доброто в горскиясектор за България и нейните граждани", заяви министър-председателят Бойко Борисов,
цитиран от пресслужбата на Министерския съвет.
"Философията на промените в този закон беше да се даде шанс за икономическо развитие на малките планински общини, чрез създаване на работни места и повишаване доходите на хората там, да се гарантира развитието на ски туризма и утвърждаването на България като привлекателен зимен център, заедно с предимствата ни като лятна туристическа дестинация.
По гласуваните от парламента текстове представителите на екологичните организации изразиха възражения, които бяха посочени като повод за протести в столицата. Те се случиха след самото приемане на закона и за това възможността да се направят промени на този етап са ограничени", е допълнил премиерът.
Той призоваванародните представители да разгледат и проведат по всеки член от Закона за горите задълбочено обществено обсъждане и да гласуват, като вземат предвид становищата на общините, екологичните организации и всички заинтересовани страни.
"Убеден съм, че законите не се променят просто заради самата промяна, а за по-доброто бъдеще на странатаи нейните граждани", е заявил още министър-председателят.
"Законът се връща в Народното събрание и
ще мине нова процедура второ четене член по член",
заяви на извънредна пресконференция министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Депутатите ще вземат окончателното решение, обясни министърът. И посочи, че министерството е искало по този начин, с тази промяна да се даде възможност за развитие на малките общини, но са останали неразбрани от една част от обществото.
Друга част обаче са питали какво прави властта, за да насърчи инвестициите в тези региони. "Но след като има такава реакция няма как да не се съобразим, нека депутатите да решат кое е най-правилно", каза Найденов.
От името на правителството министърът каза: "Ние с този закон повече няма да се занимаваме."
Той дори посочи, че "ненаказано добро няма - ние си получихме наказанието за този опит да направим това добро".
"Причината за поправката не е Цеко Минев, причина бяха общините", каза земеделският министър. Целта на промените е била да се даде възможност за развитие и алтернативна заетост в малките общини.
"Ако остане сегашният вариант на закона, това означава, че Витоша и други курорти няма да се развият и общините ще останат в окаяно състояние. Инвеститор при сегашния закон няма да дойде. Той трябва да плати 35 млн. лева за промяна на предназначението примерно на 1000 декара гори, за да направи една писта. Ние искахме да освободим инвеститорите от таксите, без да се променя предназначението на горите, те да си останат държавни", каза министърът.
Според него в конкурентната среда на съседните страни и при икономическа криза няма да можем да привлечем инвеститори. "Ако остане сегашната ситуация за изграждането на скиписти и съоръжения да се изисква промяна на предназначението, има много по-голяма опасност горите да не останат такива и да бъде изсипан бетон и застроени с хотели", заяви Найденов.
Принципът "страх лозе пази" в момента ще ни остави без лозе,
продължи министърът и припомни думите на премиера към еколозите - че пътят към ада е осеян с рози.
Той изрази огорчението си, че управляващите са мислели, че освен магистрали след тях ще останат и ски писти.
Земеделският министър обеща и от името на премиера, че няма да участва в този дебат в парламента.
"Ние се съобразяваме с ветото - да правят с този закон депутатите, каквото пожелаят", каза той."Знаехме, очаквахме го, прогнозирахме го това, но смятахме, че тези, чиито интереси защитаваме ще станат и ще защитят позиция", каза Найденов. Той видимо е разочарован от кметовете на малките общини и каза, че "след като ги е страх и гледат планините само отдолу ,да отиват в гората само за гъби.
Министърът и премиерът са огорчени, че именно малките общини и скиорите не са защитили позиция. "Ние не се сърдим на младите хора, които излязоха на протеста - да те сигурно имат основание, защото са се нагледали на какво ли не в годините назад", заяви земеделският министър.
"Знаехме, че това ще се случи, но някой трябва да поеме отговорността и да има смелостта да ги направи. Ние го направихме, но ако няма обществен консенсус може би трябва наново да се изговорят тези неща", каза още Найденов.
Едва след като се разбра за ветото на президента, Управителният съвет на
Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) подкрепи промените в Закона за горите,
особено в частта му за опростяване на съгласувателните процедури и за скъсяване на сроковете за издаване на разрешителни.
В декларация на НСОРБ се казва: "В ситуация на продължаваща финансова криза, която се отразява изключително тежко на местно ниво, подобна промяна ще доведе до засилване на инвеститорския интерес и до осигуряване на нови работни места. Предвидените изменения ще позволят балансираност и устойчивост на развитието на планинските райони,които в последните десетилетия до голяма степен изостанаха сериозно в инфраструктурен и в икономически план.
Подобряването на туристическата инфраструктура и изграждането на нови съоръжения ще доведе до "отварянето" на горите за повече граждани и до възможности за достъп до красотата на планините и горите ни не само за запалените планинари, а и за всички - деца и възрастни,- които искат да се докоснат до природата и се заредят с енергия от нея.
Така планините ще могат да се използват разумно за зимен и за летен туризъм, за спорт и развлечения. В противен случай продължаваме да прилагаме на практика старата поговорка "Вода гази - жаден ходи", се посочва в декларацията.
Днес Инициативен граждански комитет
"Да спрем екологичния рекет"
съобщи, че в неделя граждани от Банско и Разлог излизат на протест под надслов „Да спрем екологичния рекет" от 13 часа, в Симитли, на разклона за Предела - Банско.
В съобщението до медиите се казва: "С тези си действия настояваме правителството да не се поддава на рекета на екоактивистите от жълтите павета. Действията ни са предупредителни, но заявяваме, че ако в понеделник правителството се поддаде на натиска на екоактивисти и отново спре инвестиционните проекти в планинските общини, от наша страна ще последва поетапна блокада на E-79".
Източник: Прессекретариат на президента, БТА
Последвайте ни
