Плевнелиев за бежанците, емигрантите и корупцията в България

П резидентът Росен Плевнелиев попита управляващите доколко е валидна оценката, дадена в стратегията за Национална сигурност, приета през 2011 г.

Това каза президентът Росен Плевнелиев, на конференцията "Националната сигурност: актуални въпроси, подходи, решения".

"Свидетели сме на може би най-драматичните промени в средата на сигурност в човечеството. До каква степен събитията от Арабската пролет измениха най-важните изводи в този документ. Нуждае ли се вече стратегията от актуализация? Доколко възникващите конфликти и заплахи могат да бъдат своевременно правилно прогнозирани.

Верен ли е изводът, направен в стратегията, че рисковете и заплахите се посрещат в територията на страната, след като бяхме атакувани на българска земя от терористи? Доколко стратегията е готова да генерира верни оценки на стратегическа страна на сигурност?", попита държавният глава на конференцията "Националната сигурност: актуални въпроси, подходи, решения".

Плевнелиев се спря на кризата с бежанците и зададе въпроса може ли България ефективно да изпълнява приетите планове за справяне с кризи.

"След като имаме приет план за бежанци отдавна, защо бежанците спят на пода пред очите на цяла България?", констатира той и пресметна, че повече от 2 млн. души търсят сигурност в други страни, включително и у нас.

По думите му асиметричните заплахи са най-големите заплахи за общество като нашето.

"След атентата в Сарафово, извадихме ли поуки? Готови ли сме днес, ако решат да повторят атентата?", риторично зададе въпросите си президентът.

Държавата ни все още не е била жертва на масивна кибер атака, но трябва да се учим от другите държави.

"Трансграничната престъпност също е сериозна заплаха.

Системата ни за сигурност не е успяла да пребори трафика на наркотици, нелегалното изваждане от държавата, прането на пари.

Трябва да се стремим към енергийната независимост чрез диверсифициране на източници.

В стратегията за национална сигурност е посочено, че корупцията остава един от основните проблеми в българското общество.

Убеден съм, че най-краткият и ефективен път за борба с корупцията, е създаване на електронно управление и услуги за гражданите, правила за управление на държавните пари и прозрачност.

Общата престъпност е най-видима и осезателна.

Нараства несигурността на хората, живеещи в по-малки райони, тук МВР трябва да свърши работата си.

Населението продължава да се мести в градовете, но реално положителен прираст виждаме само в София и Варна.

Много българи се насочат към по-благоприятен пазар на труда в чужбина”, заяви Плевнелиев.

"Имаме с какво да се гордеем, имаме различни постижения в различни клъстери.

Институциите са в основата на обществения живот, те регулират достъпа до различни социално значими дейности, като здраве, мир, образование. Нациите са силни, когато имат силни институции.

Богатите нации са само два вида, когато имат големи ресурси ли са създали силни институции. Повече от всякога се нуждаем от силни национални институции. Всички партии и ръководни органи трябва да уважават институциите независимо кой е на власт.

Добрата координация на институциите е с фирмите, браншови организации е стратегически важна.

Светът е в дълбока трансформация, той минава от една в друга фаза.

Трябва да си даваме сметка, че капитализмът и демокрацията са най-доброто, с което разполага светът.

България е постигнала много, потенциалът за развитие е много голям, но понякога сами си пречим. Има липса на диалог между големите политически партии, но въпреки това страната е стабилна и икономиката е стабилна.

Вече имаме активно гражданско общество, силен неправителствен сектор”, каза още Плевнелиев.

Голямото схващане, че на националната сигурност не се обръща внимание, е схващане, което не споделям.

Това каза Петър Стоянов, президент на България (1997 - 2002 г.) на конференцията.

"Хората, които се занимават днес с националната сигурност имат сравнително тежка задача. Новата стратегия за национална сигурност вече не се обсъжда само в тесни кръгове. Няма как да имаш права и свободи, ако нямаш достоен стандарт на живота.

Нещата в България относно въпроса за национална сигурност, започват да се избистрят, защото се включват все повече институции. Нужен е широк и осъзнат консенсус, но и сравнително устойчив във времето консенсус.

Във времената след Освобождението от турско робство, не сме имали документ за национално сигурност, но сме имали консенсус. Когато говорим за национална сигурност, трябва да има и приемственост, и предвидимост.

Не може да очакваш следващото правителство да има кардинална промяна по отношение на националната сигурност. Няма как да се очаква, че ако се промени правителството, ще има изцяло нова концепция за Република Македония”, заяви Стоянов.

"Законите са важни, от 90-та година нямаме закон за някои национални служби. По-важно от законите е духът за законност, който трябва да обладае българското общество. Трябва да се върнем към фундамента, което значи връщане към старите порядки на училището.

Трябва да се върнем към вярата, последните 23 години водехме дебат за църквата, но не за вярата. Вярата е съкровен контакт между човека и Бога и в според мен ще оздрави в много голям степен българското общество”, каза още Петър Стоянов.