Д епутатите приеха на първо четене предложения от ГЕРБ законопроект за Държавната агенция "Разузнаване", а отхвърлиха проекта на Атанас Атанасов от Реформаторския блок.
Той беше приет със 112 гласа "за", 4 – "против" и 5 - "въздържал се". Това е вторият закон в сектор "Сигурност", внесен от председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Според текстовете
Националната разузнавателна служба се преименува в Държавна агенция "Разузнаване".
Регламентирана е цялостната разузнавателна дейност в България с изключение на военното разузнаване, което правителството предлага да бъде регламентирано със Закона за военното разузнаване.
Определено е институционалното място на Държавна агенция "Разузнаване" в системата на изпълнителната власт чрез нейното непосредствено подчиняване на Министерския съвет.
Определено е, че агенцията се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента по предложение на МС за срок от 5 години. Предвидено е в случай на прекратяване правомощията на председaтеля, негов заместник да бъде определен за изпълняващ длъжността за срок, не по-дълъг от месец, в който МС трябва да предложи на президента да назначи нов председател, който да довърши мандата.
Със законопроекта е предложено да се въведе нова фигура за българското разузнаване – инспекторът.
Предлага се той да бъде на пряко подчинение на председателя, но да се назначава от министър-председателя и да има възможност да докладва на него в случай на разпореждане от председателя конкретна проверка да бъде спряна или да не бъде започната.
Вносителите отчитат, че приемането на закона ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните-членки на ЕС, и на НАТО, както и за цялостното ясно регламентиране на дейностите и компетенциите на държавните органи в сферата на националната сигурност.
По думите на Цветан Цветанов Държавната агенция "Разузнаване" ще мине на пряко подчинение на министър-председателя.
"Към настоящият момент НРС е под компетентността и подчинението на президента, но смятаме, че аналитичността, която трябва да бъде направена, е правилно решение ДАР да мине към изпълнителната власт", каза той от парламентарната трибуна.
По думите му с начина, по който ще бъдат предоставяни информации по равен обем, означава, че действително ще има реципрочност, уважение и почитане на всички институции.
„Изброени са сферите на дейности на агенцията, изрично е посочено, че
на ДА "Разузнаване" не се поставят задачи от вътрешно-политически характер.
Спазен е утвърдилият се принцип, че на председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя се предоставя еднакъв обем на информация", допълни Цветанов и посочи, че агенцията ще може да използва специални разузнавателни средства.
Ръководството на служба "Военно разузнаване" се осъществява от директор, който се назначава за срок от 5 години с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Той може да бъде военнослужещ с висше офицерско звание или цивилен.
Същото важи и за неговите заместници, решиха депутатите в приетия на първо четене законопроект за военното разузнаване, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Текстовете подкрепиха 110 депутати от управляващите и от опозицията, 4 бяха против и 5 се въздържаха.
Спорът обаче се фокусира върху фигурата на назначения преди дни ръководител на "Военна информация" Йордан Бакалов, който,
не само според опозицията в лицето на БСП , но и според управляващите партньори от Патриотичния фронт, не отговаря на някои от заложените критерии.
Директорът на военното разузнаване и заместниците му задължително трябва да имат 10 години стаж в сферата на националната сигурност или въоръжените сили, да имат достъп до секретна информация с ниво "Строго секретно", да не членуват в политическа сила, да са с магистърска степен, с българско гражданство – са изискванията към ръководството на службата, записани в проекта.
Въпросът за Йордан Бакалов повдигна пръв Ангел Найденов от БСП, според когото назначението на служебния вътрешен министър противоречи поне на три пункта от написаното в законопроекта и попита какво ще се случи с него, след като той влезе в сила.
Депутатът видя противоречие и по отношение на изискването за стаж, за политически неутралитет, тъй като новият ръководител на "Военна информация" бил откровено политическо назначение на министъра на отбраната, чието поведение в случая Найденов определи като провокативно. Според него е прецедент начело на такова звено да застава цивилен. Той припомни също, че самият Бакалов преди време е искал да закрие военното разузнаване като неефективна служба, а сега я оглавява.
Милен Михов от ПФ обяви, че между първо и второ четене ще поставят въпроса за квалификацията , защото според тях 10 години опит не е достатъчен. От ПФ настояват ръководителят на военното разузнаване да е военен разузнавач от кариерата, но, уточни Михов, възраженията не са заради конкретно упражняващия в момента тази длъжност.
