Местан поиска от ВКС бързо решение за ДОСТ, за да участва в президентските избори

Л ютви Местан обжалва отказа за регистрация на партия ДОСТ, като определя решението на СГС като "нищожно като постановено от незаконен съдебен състав".

Местан се обръща към ВКС и за скорошно насрочване на делото, за да може при евентуална регистрация ДОСТ да участва в президентските избори наесен.

Считаме решението за нищожно, евентуално за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необосновано, пише във внесената жалба до Върховния касационен съд, подписана от Лютви Местан и адвокатите Димитър Добрев и Менко Менков. Жалбата е 17 страници.

В нея се посочва, че

обжалваното решение е постановено от пристрастен и предубеден съдия-докладчик

по делото, която не спази „както субективните, така и обективните критерии за безпристрастност на съда“.

От ДОСТ се оплакват, че съдията-докладчик е искала от тях документи в оригинал без да посочи конкретни правни основания за това.

Освен това в жалбата се посочва още, че в последващо разпореждане съдията-докладчик Лидия Илиева достигнала до извод, че са налице неясноти в Устава на ПП ДОСТ. С диспозитива на това си разпореждане съдията ни указа да обясняваме понятия и изрази с ясно и недвусмислено смислово значение като „установяване“, „чувство“, „национално достойнство“, „пазарни отношения“ и др.

Също така съдията излезе извън границите на прегледа за законосъобразност и навлезе в полето на политическата целесъобразност, като ни указа да сочим реформаторски сили, предложения за промени в Конституцията и гаранции за независимост на българските медии, пише в жалбата.

От ДОСТ се оплакват и от забавяне, тъй като вместо в рамките на законоустановения месечен срок, съдебното заседание по делото е било насрочено два месеца след подаване на заявлението за регистрация.

По повод мотива на съда, че абревиатурата на наименованието на партията - ДОСТ, е турска дума и използването й е забранено от закона, в жалбата се посочва, че

"думата „ДОСТ” се съдържа в „Българския тълковен речник”,

където е посочено: „дост” - „[пер.-тур] остар. Приятел, а в друго, поново издание на речника се посочвало, че "дост" е персийска дума, проникнала в българския език през турския език.

Предвид на горното, смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че „дост” е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като „герб“, „атака“, „баста“ (все имена на регистрирани политически партии), както и думи като „политика“, „демокрация“, „министър“ и още десетки и десетки хиляди думи, пишат от ДОСТ.

Те дори обвиняват съда в дикриминация,

тъй като противоконституционно "се привилегироват членовете на други политически партии, като им се даде право да се сдружават в партии с наименования, използващи чужди думи, навлезли в българския език".

Прави се сравнение и с ПП "Атака", в чието име се открива политическа воля, името на партията се скандира по митинги, докато в името ДОСТ нямало такава политическа воля и това също показвало, че отказът на съда за регистрация е дискриминационен.

В жалбата се оспорва и мотивът за отказ от регистрация, че ДОСТ е етническа партия, тъй като преобладаващо учредителите били с турски имена, като се посочва че е "проблематична правата връзка между име и етническа принадлежност".

От ДОСТ се позовават и на предоставен на съда Списък на членовете-учредители на ПП ДОСТ, от който става ясно, че измежду всички 1084 учредители, 247 учредители носят български имена, тоест почти една четвърт.

В жалбата се отбелязва още, че, "като приема, че при учредяването на политическата партия не е нарушена буквата на закона, но е накърнен духът на закона, първоинстанционният съд на практика признава, че документите по учредяването на партията са законосъобразни, и понеже не е в състояние да посочи нито едно конкретно законово основание, пристрастно навлиза в полето на собствените си предположения и хипотези".

В заключение Местан се обръща към ВКС с молба да отмени решението на СГС и да допусне вписване в регистъра на политическите партии ДОСТ.

Освен това към ВКС е отправена и молба

да насрочи открито съдебно заседание по делото във възможно най-кратки срокове,

с оглед осигуряване възможността при евентуално положително за ПП ДОСТ решение, партията да може да участва на предстоящите президентски избори.