Във в. "Стандарт" авторката публикува основните резултати от проведеното от 19 до 23 юни национално представително проучване сред 1200 пълнолетни българи.
Десет дни преди парламентарните избори резултатите от изборите за 41-во Народно събрание са трудни за прогнозиране, а следизборната политическа конфигурация продължава да е неясна.
Тенденции в развитието на обществените нагласи показват, че има повишен интерес към парламентарните избори и висока степен - 59%, на декларирана готовност за участие в тях. Това към момента на провеждане на проучването показва, че може да се очаква активност, близка до тази от предишни парламентарни избори - от 3,300 млн. до 3,500 млн.
Броят на гласовете за мажоритарните кандидати вероятно ще е по-малък и само 46% от избирателите до урните ще пуснат и втора бюлетина. Интересът към мажоритарния вот, който бе въведен, за да стимулира гражданския интерес и да върне доверието в политическите и държавните институции, до момента остава нисък.
Актуалните обществени нагласи разкриват, че възможността за избор на личности не само не повишава избирателната активност, но дори я снижава. Основната част от решилите да гласуват мажоритарно ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират.
Всеки осми от гласуващите за партия ще подкрепи и нейния мажоритарен кандидат.
Най-разнопосочно ще се ориентират привържениците на по-малките партии, които нямат кандидати във всички райони. Това показват дори и нагласите на избирателите на ДПС, от които само 1,2% посочват, че ще гласуват за кандидат на БСП, а 14% от тях биха пуснали бюлетина за кандидат на ГЕРБ.
Десет дни преди парламентарния вот мажоритарните кандидати са напълно непознати на избирателите. Само 3,7% от интервюираните знаят имената на кандидатите в своя мажоритарен район. 18,8% са наясно само с част от тях. А 7,10% познават издигнатите от партиите им личности.
70,4% от имащите право на глас не познават и не могат да посочат нито едно име на мажоритарен кандидат.
Най-често спонтанно посочвани са имената на Милен Велчев и Цветан Цветанов от около 2%, Иван Костов - 1%. Изброяват се и още 93 имена, като нито едно от тях не генерира познатост, по-висока от 0,3%.
Електоралната картината е стабилизирана и възпроизвежда нивата на подкрепа за партиите от навечерието на изборите за Европарламент. Въпросът с най-голяма неизвестна е не дали ще има промяна на ориентацията, а каква част от декларираната подкрепа ще се реализира като вот на 5 юли.
Втората голяма неизвестна е каква част от привържениците на ГЕРБ ще стигне до урните.
Възможни са два сценария. Първият е да се прояви като "ефект на вълната" и да се достигне максимална реализация до нива от 1,500 млн. гласа. Това може да се случи при силна наситеност на политическата атмосфера в последната седмица на кампанията и добра организация.
Втората възможност е да продължи позната тенденция на устойчиво, но постепенно нарастване на подкрепата както досега, и реализиране на 50% от нагласите в действителен вот.
Тогава гласовете за ГЕРБ могат да достигнат до около 1 млн. Те ще са достатъчни за убедителна победа, но няма да са достатъчни за самостоятелно правителство.
Третата неяснота е какво ще се случи с гласувалите за НДСВ на евроизборите. 40% от тях в момента са ориентирани към очаквания победител ГЕРБ.
Не може да се определи точно и какъв е делът в постигнатия резултат на личните за Меглена Кунева гласове. Стратегията на кампанията на НДСВ мажоритарно да се "каптират" гласове за партията може да събере периферна подкрепа, но може и да я разпилее. Към момента декларираната подкрепа за партията е ниска и нищо не показва, че тя ще може да си осигури място и в българския парламент.
Въпросителната около характера на подкрепата за партиите, които останаха около бариерата на евроизборите, все още няма ясен отговор. Повишаването на избирателната активност може да ги остави зад борда. От друга страна, съмненията, че техният вот е определен не политически, не позволява да се измери социологически.
На въпроса, ако гласуването на изборите за ЕП беше задължително, за коя партия бихте гласували, показват следните граници за потенциално разширяване на подкрепата за партиите. ГЕРБ - 650 хил. гласа , БСП - 170 хил. гласа, "Атака" - 150 хил. гласа, Синята коалиция 100 хил. гласа, ЛИДЕР - 70 хил гласа, РЗС и ВМРО - 50 хил. гласа.
Това са отговори на хора, които не са гласували, и вероятно две трети от тях не биха го направили и на парламентарните избори. Тези особености на електоралното поведение и изразените мнения показват, че прогнозите за изборните резултати остават несигурни, посочва Румяна Бъчварова.
Подобни са резултатите и от проучване на "Алфа рисърч",
представени в седмичника "Капитал". То е правено сред 1015 пълнолетни българи в периода 16 - 24 юни 2009 г.
Мотивите за промяната в изборното законодателство, която предвижда 31 мажоритарни кандидати, изглежда, също останаха не съвсем ясни за обществото. Мненията са поляризирани - според 49% тя е продиктувана от интересите на някои партии, а 41% смятат, че промяната е направена заради очакванията на гражданите и желанието им да гласуват за личности.
Поляризация на позициите се забелязва в електоратите на всички политически сили, включително и сред симпатизантите на най-големите застъпници на мажоритарния вот.
Мажоритарните кандидати и конкретните личности, включени в пропорционалните листи, имат значение и биха могли да повлияят на вота на около една четвърт от избирателите.
25% биха гласували за партия, която не подкрепят, ако тя издигне кандидат, когото харесват. Също толкова биха отказали да подкрепят партията, на която симпатизират, ако издигнатият от нея кандидат не им хареса.
Близо 4% от избирателите имат намерение да подкрепят мажоритарен кандидат от партия, различна от пропорционалната листа, за която ще гласуват. Тази тенденция се забелязва по-отчетливо сред симпатизантите на по-малките партии.
Обратно, електоратът на големите е доста по-категорично решен да подкрепи и мажоритарен кандидат от същата партия, за която ще гласува пропорционално.
Две седмици преди изборите 62% от избирателите не знаят кои са мажоритарните кандидати в техния избирателен район, а всеки трети още не е взел решение какъв мажоритарен кандидат ще подкрепи.
Източник: "Маркет ЛИНКС" / "Стандарт" / "Алфа рисърч" / "Капитал"
Последвайте ни
