Финансовата дисциплина има смисъл, но тя не може да бъде цел, тя е условие за политика.
Това каза политологът Иван Кръстев пред Би Ти Ви.
"Част от илюзията беше, че ако намалите данъците и има балансиран бюджет чуждите инвестиции ще дойдат. Това обаче не така", коментира той икономическата ситуация у нас.
"Едно е да правиш теоретични модели, но инвеститорите са хора и се интересуват за колко време ще отидат от "Младост" до центъра, къде ще учат децата", каза още Кръстев.
По думите му няма магическа формула и данъчен рай.
"Мен ме тревожи най-вече загубата на оптимизъм.
Най-песимистични са богатите страни. Песимизмът има икономическа цена – ако не вярваш, нищо не се получава", отбеляза политологът.
Според него в тази нова ситуация е важно да се проведе разговор
какво е възможно да се случи в следващите 10 години, а не в следващите 10 месеца.
Качеството на обществения дебат започва да се превръща в критичен фактор за състоянието на икономиката, отбеляза Кръстев.
Ти можеш да затвориш устата на медиите, но колкото повече не искаш да разговаряш с опозицията, толкова повече ще ти се налага да разговаряш с улицата, смята той.
Иван Кръстев направи паралел с Гърция и Унгария – страни, с които България се сравнява от много време.
"Хората живееха с идеята, че когато влезем в ЕС, влизаме в свят без кризи. Унгария и Гърция са интересни, защото става дума за два различни подхода за излизане от кризата.
За разлика от страни като България, Унгария започна да се променя още пред падането на Берлинската стена и тя беше много по-добре от всички останали", коментира Кръстев.
По думите му този успех се оказа и част от проблема на Унгария.
"Унгария губеше конкурентоспособност – заплатите растяха, производителността – не. Постепенно се появи една спирала, която не можеше да бъде спряна. Балонът гръмна в началото на 21 век, когато се смяташе, че с влизането в ЕС се променя всичко и започваш да живееш по-добре", смята той.
Като грешка на социалистическото правителство тогава Иван Кръстев отбеляза рязкото увеличаване на доходите на населението, с цел да се увеличи потреблението, което е довело до спирала, от която изходът е почти невъзможен.
"След това управляващите сега в Унгария спечелиха с две трети управлението. Започна тотална концентрация на властта. Но концентрацията на власт не работи, когато се следва грешна политика", отбеляза Кръстев.
Според него Унгария има пари до средата на тази година. Или тя трябва да вземе заем от външните пазари с висока лихва, тъй като МВФ отказва да помогне, или да обяви фалит, смята Кръстев.
Помолен да коментира прогнозите на политолози, че управляващата партия може да предизвика предсрочни избори, Кръстев заяви, че щом премиерът е казал, че няма да има предсрочни избори, значи няма да има.
