Лс са на съдържателност и конкретност в изказванията,
бягство от конкретни отговори, клишираност, многословие и
манипулативност - това са проблемите в говоренето на
българските политици.
Изводите от изследването представиха на пресконференция
студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски".
Според анализаторите изреченията на политиците като цяло са граматически
приемливи, но... безсъдържателни.
Ето някои от заключенията на изследователите:
Преекспониране на
"аз"-формата.
Използване на прекалено много
синоними, което затруднява още повече посланието към хората.
Богата
образност и идеализация на всичко, за което се говори.
Езикова агресия, която най-често се изразява с форми като "Повтори още веднъж", "Обади се пак", "Вижте сега".
Широка употреба
на наречия за поставяне на акцент - "много", "изключително",
"максимално".
Едни от най-често използваните думи са "политическа воля",
"приоритети", "прозрачност", "визия", "конкретика".
В речта на българските политици се отличават още:
- погрешно слагане на "ме" окончание, или т.нар. "мекане"
(напр. удариме, носиме, ходиме, кажеме и др.),
- диалектна съгласна
преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ),
- мек
изговор (бъд'е, ц'ели, пол'ит'иката),
- промени с ятова гласна
(седеха, беха, верно, видех, некой, нек'во, голями),
- погрешна форма за множествено число ("пет камиони" вместо "пет камиона", "200
ученика" вместо "200 ученици", "36 депутата"),
- нови глаголи и отглаголни съществителни имена (входирахме, приоритизирането),
- диалектна редукция (кучита, тиливизия, имаши, повичи, ний бяхми, дъщиря
ми, шъ бъди).
Изследователите са направили и анкета сред 13 депутати с
пет въпроса за 7-и клас, свързани с книжовно-езиковата форма.
Идеята е била да се обхванат всички парламентарно представени
партии, трима обаче не са пожелали да отговорят.
Вярно на всички пет въпроса са отговорили един депутат от
ГЕРБ и един от БСП.
Източник:
Антон Станков, БГНЕС
