Изследване сочи езиковите грешки на политиците

Л�с �са на съдържателност и конкретност в изказванията, бягство от конкретни отговори, клишираност, многословие и манипулативност - това са проблемите в говоренето на българските политици.

Изводите от изследването представиха на пресконференция студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски".

Според анализаторите изреченията на политиците като цяло са граматически приемливи, но... безсъдържателни.

Ето някои от заключенията на изследователите:

Преекспониране на "аз"-формата.

Използване на прекалено много синоними, което затруднява още повече посланието към хората.

Богата образност и идеализация на всичко, за което се говори.

Езикова агресия, която най-често се изразява с форми като "Повтори още веднъж", "Обади се пак", "Вижте сега".

Широка употреба на наречия за поставяне на акцент - "много", "изключително", "максимално".

Едни от най-често използваните думи са "политическа воля", "приоритети", "прозрачност", "визия", "конкретика".

В речта на българските политици се отличават още:

- погрешно слагане на "ме" окончание, или т.нар. "мекане" (напр. удариме, носиме, ходиме, кажеме и др.),

- диалектна съгласна преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ),

- мек изговор (бъд'е, ц'ели, пол'ит'иката),

- промени с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек'во, голями),

- погрешна форма за множествено число ("пет камиони" вместо "пет камиона", "200 ученика" вместо "200 ученици", "36 депутата"),

- нови глаголи и отглаголни съществителни имена (входирахме, приоритизирането),

- диалектна редукция (кучита, тиливизия, имаши, повичи, ний бяхми, дъщиря ми, шъ бъди).

Изследователите са направили и анкета сред 13 депутати с пет въпроса за 7-и клас, свързани с книжовно-езиковата форма.

Идеята е била да се обхванат всички парламентарно представени партии, трима обаче не са пожелали да отговорят.

Вярно на всички пет въпроса са отговорили един депутат от ГЕРБ и един от БСП.