Илиян Василев за странния кандидат за АЕЦ "Белене"

Илиян Василев е български дипломат. Бил е посланик на България в Русия от 2000 до 2006 г. Коментарът на Василев за вчерашните новини около АЕЦ "Белене" е препечатан от блога му:

По повод на интереса към този странен кандидат обръщам внимание на следното:

1. За пореден път българската държава се ангажира с неясна схема и недоказан инвеститор, при това на достатъчно високо равнище – министър и председател на Народно събрание.

По принцип и по задължение правителството и високите равнища на корпоративно управление не могат да се сращат с неясни субекти – достатъчно е да направят проверка по своите канали или в "Гугъл".

Още по-абсурдно е да се обсъжда проект за частна АЕЦ в България и то с "инвеститор", за който няма никакво сведение за предишен опит в структурирането и финансирането на проекти от подобна величина нито зад граница, нито у нас.

Не виждам основното, което се очаква от инвеститор в АЕЦ "Белене", а именно - неговият стратегически характер – опит, история, финансов и управленски ресурс. Очевидно това "внезапно" посещение в НС е подготвено и санкционирано от подходящото място.

2. Моят прочит на тази новина, че тя е изцяло Made in Bulgaria и е отчаян опит на средите, които инициираха проекта Белене, да го реанимират – нещо като "Умирай трудно – Белене – 15“.

Те продължават да разчитат на конкретни ползи от посредничеството при неговата реализация, а не от възвръщаемостта и неговата експлоатация.

Забележете – всички тези хора – които познаваме от българския политически и корпоративен фолклор (с малки, но забележителни изключения) разчитат да "вземат своето" в процеса на разходване на средства от много милиарди долари, но нито един от тях няма да гарантира за приходите.

В този смисъл технически погледнато не ги интересува текущата и бъдеща несъстоятелност на проекта Белене в бъдеще време – винаги има на разположение опцията да обяви фалит. А както е известно прекалено големите не фалират – държавната патерица е винаги наблизо.

3. Реанимацията“ на проекта АЕЦ "Белене" е опит за спестяване на разкритията и разследванията – нещо като примирителен жест – както във вътрешен, така и външен план – защото разсекретяването на проекта АЕЦ "Белене" ще "отвори" много очи и със сигурност няма да спечели бъдещ референдум на неговите инициатори.

4. Проектът остава практически невъзможен – освен чрез руския държавен бюджет или чрез "западнизирани" чужди пари с неясен произход проектът не може да реанимиран. Мога да предположа, че зад т.н. американски инвеститор – стоят българска и руска банки, компании и структури. Не е изключено да има и западни компании, които участвуват „по делегация“ чрез прикрит бизнес или интерес.

5. Сега се вижда логиката на психологическия натиск на иск за 1 милиард евро, който при очевидната си несъстоятелност все пак би дал необходимия мотив на български политици при евентуален "завой" обратно по пистата АЕЦ "Козлодуй“.

България се унижава като влиза в спекулантски схеми, които могат само да увеличат размера на "невъзвратимите" загуби. Сугестиите за участие на немски, американски, френски, български и всякакви други фирми са опит за прикриване на реалните действащи лица, за придаване на достоверност на т.н. инвеститори и за печелене на време, за да не се затвори окончателно язвата АЕЦ "Белене", от която продължават да се източват огромни ресурси.

6. Няма уважавана западна инвестиционна банка в света, нито крупен стратегически инвеститор, който да се ангажира с този вариант на АЕЦ "Белене" – поне докато важат екваторните принципи – задължителните глобални стандарти при банкиране на подобни проекти.

7. Още веднъж пояснявам, дори в абстрактният вариант на случването на проекта АЕЦ "Белене" – той би повишил размера на частния външен дълг до над 110%, което не само ще оскъпи заемния ресурс за публичния и корпоративен сесктор, но ще изсмуче кислорода за предприемачите от кредитния хоризонт. Само 25% от тези 10 милиарда евро ще останат в българските фирми, за 100% от дълга ще остане за нашите потребители и данъкоплатци.

Слаб сценарий, слаби актьори. По стар български обичай и тоягите, и солта и унижението.