Министър Цветанов запозна еврокомисаря с предприетите от българското правителство законодателни мерки и с конкретни резултати, които са част от цялостна стратегия и политика за пресичане на организационната и финансовата мощ на престъпността.
Действията и успехите на България бяха окачествени като много динамични,
а г-жа Малмстрьом изрази убеденост, че те ще бъдат отбелязани в следващия оценъчен доклад.
На заседанието Европейската комисия бе запозната и с работата на България за развитие на регионалното сътрудничество в областта на сигурността.
Подчертано бе много доброто стратегическо и оперативно сътрудничество с Румъния, с която страната ни работи активно както по линия на борба срещу трансграничната организирана престъпност, така и в процеса на подготовка за присъединяването им към Шенген.
Отбелязано бе и активното сътрудничество със съседна Гърция, включително със създадения Контактен център за митническо и полицейско сътрудничество на ГКПП Кулата - Промахон.
Министър Цветанов подчерта действията на България за постепенно въвеждане на европейските норми и стандарти в полицейското сътрудничество със страните от Югоизточна Европа в процеса на тяхната подготовка за присъединяване към ЕС.
С последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (в сила от 28 май 2010 г.)
България изпревари въвеждането на ключови разпоредби от Директивата на ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Това стана ясно на заседанието в Люксембург, където участва и министърът на правосъдието Маргарита Попова.
Министрите на правосъдието от ЕС приеха директива. Макар правото на устен и писмен превод в рамките на наказателното производство да е установено в чл. 5 и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и е доразвито в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, Европейската комисия смята, че е необходимо да бъдат взети мерки на ниво ЕС с цел утвърждаване на принципа на взаимно признаване.
Според приетата директива право на устен и писмен превод имат всички лица, заподозрени в извършване на престъпление, до произнасянето на окончателната присъда, като това право се отнася и за производството по изпълнение на европейската заповед за арест.
Заподозреният има право на писмен превод на основните документи, включващи заповедта за задържане, обвинителния акт, основните доказателства и съдебното решение.
Предвидено е разходите за устния и писмения превод да се поемат от съответната държава-членка. Определено е основното изискване за гарантиране на качеството на устния и писмения превод.
Според промените в Наказателно-процесуалния кодекс на Република България /чл. 55, ал. 3/, предложени от Министерството на правосъдието и одобрени от правителството и Народното събрание: "Когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език", уточниха от пресцентъра на българското министерство.
В рамките на провеждащия се в Люксембург Съвет по правосъдие министър Попова се срещна с румънския си колега Каталин Предою.
В България сега има благоприятни условия за реформа и политическа воля за провеждането й. Ние оценяваме Механизма за сътрудничество в областта на правосъдието изключително еднозначно - като действен и полезен, е подчертала министър Попова по време на срещата.
Румънският министър на правосъдието е проявил интерес към законодателните инициативи на българското правителство и по-специално към промените в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
Последвайте ни
