Новата Европейска комисия възнамерява да запази механизма за сътрудничество и проверка, на който са подложени България и Румъния, съобщи на говорителят на комисията Мина Андреева.
Тя добави, че докладите ще бъдат изготвяни веднъж годишно.
По нейните думи следващите доклади ще бъдат представени „в началото на следващата година“, но датата все още не е определена.
Засега продължаваме така, както ЕК правеше през последните години,
допълни Андреева.
Миналата седмица вицепремиерът Меглена Кунева заяви, че ще направи всичко възможно, за да няма движеща се мишена пред България по повод механизма на ЕК. С този механизъм трябва да се справим, той тежи на икономиката. В момента, в който българските граждани кажат, че са доволни от правосъдието и от сигурността, на следващия ден ще направя така, че мониторингът да падне, заяви Кунева.
През октомври министърът на правосъдието Христо Иванов съобщи след среща с генералния секретар на ЕК Катрин Дей, че следващият доклад за България няма да бъде „кой знае колко позитивен“. По негова информация вероятно докладът ще бъде представен във втората половина на януари догодина.
Междувременно заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева прогнозира пред журналисти в МС, че
докладът по Механизма за сътрудничество и оценка в областите правосъдие и вътрешен ред ще бъде тежък.
Сравнението между България и Румъния категорично няма да е в наша полза, каза Кунева.
Част от страните продължават да настояват докладът за Механизма да се обвърже със структурните фондове на ЕС, но смятам, че това няма да издържи като тенденция.
Другата последица от този доклад е влизането в Шенгенското пространство. Макар че няма директна връзка между доклада и Шенген, все пак страните-членки бяха приели още през февруари тази година, че при два последователни добри доклада за Румъния, страната може да бъде приета в Шенген и нашите съседи може да настояват за това, каза Кунева.
След като този Механизъм работи в Румъния, нямаме никакви основания да кажем, че не е измислен както трябва. Причините трябва да се търсят тук – в изключителното забавяне на много от мерките и в липата на единна политическа и обществена воля.
От началото на членството ни в ЕС до днес ЕК е започнала общо 328 процедури за неизпълнение на задълженията.
Наричаме ги наказателни, но това е неправилно, защото често след взети мерки те се прекратяват, каза още Кунева.
Процедурите за нарушения са „част от живота“ – те поддържат динамиката в страните-членки. Притеснително е, че
през последната година има двойно увеличаване –
от началото на годината до 20 ноември има 47 процедури, а през 2013 година са били общо 19, каза Кунева. Според нея причина за това е нестабилната политическа обстановка, предсрочното прекратяване на правомощията на предишния парламент и изоставането от страна на предишните правителства.
Сега отворените процедури за неизпълнение на задълженията са 67, а са закрити 261. 51 от тези процедури са на първия етап – официално уведомително писмо, но очаквам да намалеят с една трета още тази седмица, каза Кунева.
Буди притеснение, че 10 процедури са на етап мотивирано становище – това е вторият и последен етап преди съдебната фаза. Половината от тях за са за околната среда, където обикновено имаме най-много проблеми.
Очаквам бързи действия от парламента
и съм убедена в изключителната енергичност на министър на околната среда и водите, уточни Кунева.
Шест процедури са в съдебна фаза, а две са на етап решения на ЕК за сезиране на Съда на ЕС. Една от тях е процедурата за завода за софийския боклук, където са взети много активни мерки и е осигурено над 80% от финансирането за изграждане на завода.
България има три висящи съдебни дела за установяване на неизпълнение – те са откриване на мултиплекси, за зона „Калиакра“ и за изграждане на депата за битови отпадъци. И в трите случая сме предоставили данни на съда и сме поискали искът да бъде обявен за несъстоятелен.
В Годишния доклад на ЕС за 2013 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС България не 15-то място. Държавите с най-малко брой процедури са Хърватия, Малта, Литва и Дания, а с най-много Италия, Испания, Франция, Белгия и Гърция. С близки до нашите резултати са Унгария, Ирландия, Финландия, Холандия и Кипър, посочи Кунева.
