В парламента днес депутатите ще разискват и гласуват искания от правителството с министър-председател Бойко Борисов вот на доверие.
Предложението за него беше внесено в Народното събрание вчера и според правилника за работата му разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането.
След приключване на дебатите, на същото заседание се гласува и решение. То се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите в пленарна зала народни представители.
ПГ на ГЕРБ има 117 депутати, а тази на "Атака", която подкрепя кабинета, е от 20 народни избраници.
В правилника се уточнява, че при гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.
От 1989 г. досега има два вота на доверие -
към кабинета на Филип Димитров (1992 г.) и на Любен Беров (1994 г.)
Исканият от правителството на Борисов вот на доверие е за "цялостната политика на борба с корупцията, престъпността, за модернизиране на българската икономика и финанси, за провеждане на реформите в сферите на външната политика, отбраната, сигурността, здравеопазването, образованието, социалната политика, правосъдието, транспорта, земеделието, опазването на околната среда, културата, усвояването на средствата от европейските фондове и спорта".
Създаде се ситуация, в която неясни политически субекти чрез анонимни източници, чрез медии с неясни собственици разпространяват незаконни материали, стенограми и записи от разговори, с които целят да компрометират правителството, неговите усилия и политика и да трупат напрежение в обществото, се посочва в мотивите на кабинета.
Целта е да се възстанови статуквото от последните години, да се разчисти пътят на нови формации, които с ново лице и под различно име да се върнат на власт, пишат вносителите. Основната цел на атаката от последните седмици, според тях, е да се дискредитира политиката на управлението на парламентарната група на ГЕРБ и на правителството, тя да бъде представена като еднаква с тази на предишните управления и да разруши доверието в премиера.
Кабинетът "Борисов" вече преодоля миналата година един вот на недоверие -
заради политиката в сферата на здравеопазването.
От Коалиция за България обявиха, че въпреки поискания вот на доверие, ще продължат консултациите с политическите сили за вот на недоверие към правителството.
Вотът на доверие ще консолидира мнозинството, една от целите му е да изпита здравината на неформалния съюз между ГЕРБ и "Атака", коментираха пред БТА политолози.
Те намират решението за навременно и смятат, че този ход ще донесе по-скоро позитиви на премиера, ако се "отиграе" добре.
Анализаторите обаче не са единодушни по въпроса дали вотът ще заглуши скандалите с използването на СРС-та.
Искането на вот на доверие е ход с три цели -
стабилизиране на правителството, успокояване и канализиране на обществения дебат, а също така и превантивна мярка, опит да се предотврати влошаване на ситуацията, коментира Румяна Коларова.
Тя прогнозира, че тази стъпка ще донесе по-скоро позитиви на кабинета и на премиера Бойко Борисов, ако бъде осъществена умело, с адекватни послания в парламента.
Решението е навременно, защото все още има чуваемост за аргументите на ГЕРБ и "Атака", затова и се бърза с вота - за да има кой да слуша дебатите в парламента, смята тя.
Коларова отбеляза, че този ход, особено при процедура на явно гласуване, ще консолидира мнозинството и ще затвърди още веднъж блока "ГЕРБ"- "Атака". Според нея безспорно ще се засилят и позициите на "Атака".
По думите на политолога вотът е добре преценен съобразно парламентарните процедури, тъй като след вот на доверие 6 месеца опозицията не може да внесе вот на недоверие.
Румяна Коларова смята още, че дебатът със сигурност търси смяна на темата, но големият въпрос е дали скандалите около подслушването и използването на СРС-та няма да бъде подновен с нов "теч" на информация.
Сигурно е, че парламентарно гласуване не може да сложи край на поредицата от компромати от анонимни източници, посочи тя.
Явно вотът ще промени дневния ред за известно време,
но това не гарантира, че след една седмица няма да излезе нещо ново. Затова е твърде вероятно с този вот просто да се печели време.
За да се сложи край на сагата със СРС-та може да се готвят други действия, коментира Коларова и допълни - за гражданите е важно тези действия и контрамерки да бъдат публични, а не задкулисни.
Антоний Тодоров смята, че премиерът иска да превари подготвяния вот на недоверие от опозицията, да изпита здравината на практическия, макар и неформален съюз между ГЕРБ и "Атака", както и да постави на изпитание Синята коалиция.
Борисов иска да види дали мнозинството на ГЕРБ и "Атака" е достатъчно стабилно и дали в хода на гласуването няма да се получи изненада, коментира Тодоров.
Той смята, че
положението на сините е най-трудно
Ако имаше вот на недоверие, предложен от опозицията, сините биха могли да не гласуват против, но да не гласуват и "за" - тоест да се въздържат. Така ще покажат известна дистанцираност от правителството, но и нежелание да подкрепят неговото падане, обясни тезата си политологът.
Според него гласуването на вот на доверие е съвсем друго, защото е едно и също дали се въздържат или гласуват против. Ако премиерът поиска подкрепа за конкретна реформа и сините подкрепят реформата, биха гласували "за" с чиста съвест, но ако вотът е "подкрепете ме изобщо, включително и за това, което вече направих", сините имат всички основания да бъдат доста въздържани, допълни Тодоров.
Той не очаква с искането на вот на доверие да се потушат скандалите около подслушването, защото те са станали публични. Изходът е честно, непредубедено и задълбочено разследване на това, което се е случило, а не то да се потули, е мнението на политолога.
По думите му това са очакванията и на общественото мнение, и на мнозина привърженици на ГЕРБ.
Евгений Дайнов е на друго мнение - той смята, че вотът ще тушира тези скандали.
Този ход запушва всичко,
като хеликоптер, пълен с вода, който потушава горски пожар, коментира Дайнов.
Той определи искането на вот на доверие като изненадваща и тактически умна стъпка. Надявах се той да извърши нещо подобно, за да поеме инициативата, а не дебатът да се определя от други, посочи политологът.
Според него така на премиера се отваря възможност да дефинира по какъв проблем иска вот на доверие и за него да иска подкрепа, а не да се подчинява на дефиницията на други хора.
Дайнов допуска, че ходът може да има известна връзка с намеренията на опозицията да внесе вот на недоверие, но смята, че най-големият плюс за премиера е именно, че получава възможност той да формулира въпросите, по които да се дебатира и така да поеме инициативата.
Умен ход, може да се отиграе добре, обобщи политологът.
