Президентът Георги Първанов подложи на критика Бюджет 2010, който според него няма да създаде достатъчно условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси и необходимите защитни механизми за справяне с икономическата криза.
На организираната по негова инициатива дискусия "България - накъде след кризата" Първанов подчерта, че трябва да се постигне консолидация около национален проект за излизане от кризата. Сега българската икономика няма нито ясен профил, нито ясни пазарни ниши, добави той.
"Трябва да бъде насърчен диалогът между социалните партньори. От кризата можем да излезем разединени, но можем и да бъдем много по-силни и единни, убеден е държавният глава.
След кризата може да има "радикални движения в политическото пространство",
прогнозира Първанов и напомни, че в такава обстановка се създава хранителна среда за социален и политически популизъм.
Според него целта за покана във валутния механизъм ЕRM 2 не трябва да бъде за сметка на вкарването на реалния производствен сектор в „икономически фризер".
Президентът е категоричен, че икономическата криза може да се окаже по-дълбока заради структурата на нискотехнологичната и енергоемка българска икономика.
Просрочените плащания - тежко наследство от 2009 г., поетите значителни ангажименти със Закона за бюджета за 2010 г. за допълнително финансиране и силно занижената и консервативна оценка на макроикономическите показатели могат да доведат до актуализация на бюджета за тази година.
Въпросът е ако това стане, каква цел ще преследваме - дали ще покриваме дефицитите на отделни бюджетни области или ще отидем по-напред да търсим реализирането на структурни политики и мерки.
Ако се стигне до преразглеждането на бюджетния дефицит от порядъка, от сегашното 0,7% от БВП на 1,5 - 2% от БВП би могло да се създадат сериозни стимули за бизнеса, каза Георги Първанов.
1% сме си казали, че може да бъде бюджетният дефицит,
заяви Бойко Борисов пред журналисти след форума.
"Юни месец ще вкараме в Народното събрание бюджета за преразглеждане. Ние и сега плануваме малко повече, защото предишното правителство е контрактувало договори, за които не са заделяни пари.
Трябва да ги изпълним, защото в противен случай фирмите ще осъдят държавата и държавата ще плати лихва по-голяма от банковата", изтъкна премиерът.
Ако са се вслушвали предишните в мненията на експертите, нямаше сега да се налага държавата да е на хляб и вода, каквато ни е оставена от предишното правителство, допълни той.
"Ако имаше антикризисни мерки, които да вадят държавите от кризата, щях да ги препиша. Всекидневно наблюдавам това, което се случва у нас и в съседни държави, и никак не съм оптимист, че кризата ще мине така, както се иска на всички лидери в света", каза Борисов по време на дискусията.
Нито една от икономиките по света не излиза от кризата, буксуват и какви ли не мерки се въвеждат, но те не дават резултат, коментира той и даде примери с налетите пари в германската автомобилна индустрия и милиардите долари, насочени към банковия сектор на САЩ. "Оказа се, че чиновниците си раздадоха бонуси с тях", отбеляза Борисов.
Време е вече да спрем с теоретизирането на тази тема, заяви той. И добави, че ще бъде анализирано много внимателно всичко, което е предложено днес.
По думите на премиера, има има два варианта - или да се "пусне дефицитът" или да не се пуска. В единия случай парите се харчат веднага, а в другия - по-късно, но при него има шанс да влезем в еврозоната и оттам да произтекат положителни за страната събития.
Ние и в момента пускаме дефицит, за да можем да разплатим вересиите, обясни той.
Борисов припомни, че миналия петък след разговори с 12 строители компании е заявено, че ще се изплатят веднага договорите на тези, които намалят 10% от стойността им. Трябва да се "изцеди" максимума, за да могат да останат пари и за други инфраструктурни проекти, заяви министър-председателят.
Президентът Първанов обяви тревога и заради безработицата,
която ще продължи да расте и ще бъде основният социален проблем на българското общество.
Според държавния глава е основателна тревожната прогноза на Българската стопанска камара, че към края на зимата ще са се изчерпали "меките" мерки като свиване на заплатите, намаленото работно време и отпуските.
Първанов каза, че този път не сме изостанали - поставя се въпросът за национална стратегия за следкризисно развитие успоредно с усилията на европейските институции да намерят отговор на този въпрос.
Целта на форума днес е да сложи началото на широко обсъждане на приоритетите в различните области на обществения живот и на тази основа да бъде изработена национална стратегия за развитие на страната през настоящото десетилетие - "България 2020".
"Първостепенната ни задача е да запазим
стабилна и работеща икономика, дори с цената на краткосрочни лишения
и непосредствения пример за това е Бюджет 2010", заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Според него засега възстановяването от кризата е много крехко, факт който отбелязва и Световната банка с предупреждението за възможен нов спад в икономиката.
Министър Трайков припомни, че в краткосрочен план правителството залага на запазването на стабилността на валутния борд, активизирани са усилията към присъединяването на ERM2, социално-осигурителната тежест вече беше намалена с два пункта, а до края на мандата се предвижда с още три, запазена е една от най-ниските ставки на корпоративния данък, а ДДС не беше повишен.
Министърът съобщи, че тази година по данни на редица анализатори България ще бъде на първо място в ЕС по преки чуждестранни инвестиции като процент от БВП.
До края на февруари ще са готови текстове за промяна на закони, свързани с инвестициите, като преди това те ще бъдат обсъдени със заинтересовани организации, каза министър Трайков.
През последните месеци по оперативна програма "Конкурентоспособност" около 40 пъти се е увеличил размерът на изплатените средства.
Бизнесът тази година ще може да разчита на нови 460 млн.евро по оперативната програма. Една от процедурите, които ще бъдат открити по оперативната програма тази година е свързана с подпомагане на фирми, пострадали от кризата и сега се уточняват критериите.
Вече било анализирано въздействието върху бизнеса на 33 закона и до края на февруари, правителството ще приеме план за промяна. До 2012 г. административната тежест трябва да бъде намалена с 25%, каза министърът.
